Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Притчи Христови

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    Глава 12—ИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ

    (Лука 11:1-13)

    Христос постоянно черпи от Отец, за да предава и на нас. „Учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който Ме е изпратил” (Йоан 14:24). „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи” (Мат.20:28). Не за Себе Си, но за другите Той живее, мисли и се моли. След часове, прекарани с Бога, Той тръгва сутрин след сутрин и донася небесната светлина до хората. Получава ежедневно ново кръщение от Светия Дух. В ранните часове на новия ден Отец Го събужда от сън и помазва с благодат душата и устните Му, за да я предава и на другите. Дават Му се думи направо от небесните дворове - навременни думи, които да предаде на слабите и потиснатите. „Господ Йехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения; всяка сутрин Той събужда ухото ми, за да послушам като учащите се” (Исая 50:4).ПХ 59.1

    Христовите ученици са крайно впечатлени от Неговите молитви и навика Му да общува с Бога. Един ден след кратко отсъствие, те Го откриват погълнат в смирена молитва. Явно незабелязващ присъствието им, Божият Син продължава да се моли на глас. Сърцата на учениците са дълбоко развълнувани. Когато приключва молитвата Си, те възкликват: „Господи, научи ни да се молим”.ПХ 59.2

    В отговор Христос повтаря Господнята молитва, както я е дал в планинската проповед. След това с притча илюстрира урока, който желае да им предаде.ПХ 59.3

    „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него; и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам; казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва” (Лука 11:5-8).ПХ 59.4

    Тук Христос представя просителя като искащ, за да дава и той. Нужен му е хляб, за да снабди нуждите на слабия, окъснял пътник. Въпреки нежеланието на съседа му да бъде обезпокояван той не престава с молбите си. Приятелят му трябва да получи помощ и най-накрая настойчивостта му е възнаградена, желанието му е изпълнено.ПХ 59.5

    По подобен начин учениците трябва да търсят благословения от Бога. При изхранването на множествата и в проповедта за хляба от небето Христос разкрива делото им като Негови представители. Те трябва да дават хляба на живота на хората. Този, Който ги е помазал за това дело, вижда колко често вярата им ще бъде изпитвана. Много пъти ще бъдат поставяни в неочаквана позиция и ще осъзнават своята човешка недостатъчност. Души, гладни за хляба на живота, ще идват при тях и те ще се чувстват празни и безпомощни. Нужно е да получават духовна храна, иначе няма да имат какво да предават на останалите. Но не бива да отпращат гладна нито една човешка душа. Христос ги насочва към източника на ресурсите. Мъжът, чийто приятел идва за разтуха в неудобния час на нощта, не го отпраща. Няма какво да му предложи, но отива при този, който притежава храна и настоятелно моли, докато съседът не снабди нуждата му. Няма ли Бог, изпращащ служителите Си да нахранят гладните, да снабди нуждите им за собственото Си дело?ПХ 59.6

    Себичният съсед в притчата не представя характера на Бога. Поуката е извлечена не по метода на сравнението, а на контраста. Себелюбивият човек би удовлетворил спешна молба само за да се отърве от този, който го безпокои. Но Бог се наслаждава, когато дава. Той е пълен със състрадание и копнее да отговаря на молбите на всички, които идват при Него с вяра. Дава ни, за да служим на другите и така да бъдем подобни на Него.ПХ 60.1

    Христос заявява: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори” (Лука 11:9, 10). ПХ 60.2

    Спасителят продължава: „И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които искат от Него!” (Лука 11:11-13).ПХ 60.3

    За да засили доверието ни в Бога, Христос ни учи да се обръщаме към Него с ново име — име, в което се преплитат най-съкровените връзки за човешкото сърце. Удостоява ни с привилегията да наричаме безначалния Бог наш Баща. Назовавайки Го с това име, изявяваме любовта и доверието си в Него. То е също залог за отношението Му и връзката Му с нас. Изричайки го в молитвите си, докато просим Неговото благоволение или благословение, то е музика в Божиите уши. За да не смятаме, че е дързост да Го наричаме с това име, Христос го повтаря отново и отново. Желае да станем съвсем близки с това название.ПХ 60.4

    Бог ни смята за Свои деца. Изкупил ни е от лекомисления свят и ни е избрал да станем членове на царското семейство — синове и дъщери на небесния Цар. Приканва ни да Му се доверим с много по-силно и по-дълбоко доверие от това, което дете има към земния си баща. Родителите обичат децата си, но Божията любов е по-голяма, по-обширна и по-дълбока от човешката. Тя е неизмерима. И ако земните родители знаят как да дават добри дарове на децата си, колко повече нашият Баща в небесата ще даде Светия Дух на онези, които Го молят за Него!ПХ 60.5

    Христовите уроци по отношение на молитвата трябва сериозно да се вземат под внимание. Съществува небесна наука за молитвата и Неговите илюстрации разкриват принципи, които всички трябва да разберат. Исус показва какъв е истинският дух на молитвата, учи ни за необходимостта от постоянство в отправяне на молбите ни към Бога, и ни уверява в Неговото желание да чува и отговаря на молитвите.ПХ 60.6

    Нашите молитви не трябва да бъдат егоистични искания само за наша собствена полза. Трябва да искаме, за да можем да даваме. Принципът на Христовия живот трябва да бъде принцип и на нашия. „И заради тях — казва Той, говорейки за учениците Си — Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени” (Йоан 17:19). Същото това посвещение, същата саможертва, същото подчинение на ученията на Божието слово — изявени от Христос — трябва да се наблюдават и в Неговите служители. Мисията ни в света не е да служим или да угаждаме на себе си. Ние трябва да прославяме Бог, като Му сътрудничим за спасяването на грешници. Нужно е да измолваме благословения от Бога, които да предаваме на другите. Способността за получаване се запазва само като даваме. Не можем да продължаваме да получаваме небесни съкровища, без след това да ги предаваме на хората около нас.ПХ 60.7

    В притчата просителят е отблъснат неколкократно, но той не се отказва от целта си. Така и нашите молитви не винаги получават отговор на момента, но Христос ни учи да не спираме да се молим. Молитвата няма да промени Бог, но ще ни доведе в хармония с Него. Когато отправяме молба към Него, Той може да види, че е нужно да изследваме сърцето си и да се покаем за някой грях. Тогава ни превежда през изпитания, през смирение, за да видим какво пречи на Светия Дух да работи в нас.ПХ 61.1

    Има условия за изпълнението на Божиите обещания и молитвата никога няма да замести дълга. „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди… Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично” (Йоан 14:15, 21). Онези, които донасят при Бога молбите си, изисквайки обещанията Му, и в същото време не са изпълнили условията, оскърбяват Йехова. Те носят Христовото име като пълномощие за изпълнение на обещанието, но не вършат нещата, които биха показали, че имат вяра в Христос и любов към Него.ПХ 61.2

    Мнозина пренебрегват условието, с което могат да бъдат приети от Отец. Нужно е отблизо да изпитаме действащата вяра, чрез която се приближаваме при Бога. Ако сме непокорни, донасяме пред Бога сметка за плащане, а не сме изпълнили условията, които я правят платена за нас. Представяме пред Него обещанията Му и Го молим да ги изпълни и ако го направи, Той би обезславил собственото Си име.ПХ 61.3

    Обещанието е: „Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне” (Йоан 15:7). Йоан заявява: „И от това разбираме, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а не пази заповедите Му, е лъжец и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него” (1 Йоан.2:3-5)ПХ 61.4

    Една от последните заповеди на Христос към учениците е: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг” (Йоан 13:34). Покоряваме ли се на тази заповед, или проявяваме острите, нехристоподобни черти на характера си? Ако по някакъв начин сме оскърбили или наранили другите, наш дълг е да признаем вината си и да търсим примирение. Това е съществено важна подготовка, за да дойдем пред Бога с вяра, молейки Го за благословение.ПХ 61.5

    Още един въпрос често се пренебрегва от хората, които търсят Господа в молитва: Честен ли съм с Бога? Чрез пророк Малахия Господ заявява: „От дните на бащите си вие се отклонихте от наредбите Ми и не ги опазихте. Върнете се при Мен и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите. Но вие казвате: Къде да се върнем? Ще краде ли човек от Бога? Вие обаче Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и в приносите” (Мал.3:7, 8).ПХ 61.6

    Като Дарител на всяко благословение Бог изисква определен дял от всичко, което притежаваме. Така Той подсигурява и поддържа проповядването на евангелието. И връщайки този дял на Бога, показваме признателността си за даровете Му. Но ако го задържаме от принадлежащото Нему, как можем да изискваме благословенията Му? Ако сме неверни настойници на земните неща, как очакваме да ни повери небесните? Може би тук се крие тайната за неотговорената молитва.ПХ 62.1

    Но Господ в Своята голяма милост е готов да прости. Той казва: „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него. И заради вас ще смъмря онзи, който поглъща, и той няма вече да поврежда произведенията на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно, казва Господ на Силите. Всички народи ще ви облажават, защото ще бъдете желана земя, казва Господ на Силите” (Мал.3:10-12).ПХ 62.2

    Така е и с всяко друго Божие изискване. Всички Негови дарове са обещани при условие на послушание. Бог има небе, пълно с благословения, за онези, които биха Му сътрудничили. Всички, които Му се покоряват, могат с увереност да изискват изпълнение на обещанията Му. ПХ 62.3

    Нужно е да показваме твърдо, непоколебимо доверие. Често Бог забавя отговора Си, за да изпита нашата вяра или искреността на желанието ни. Щом сме се молили според словото Му, трябва да вярваме в обещанието Му и да изказваме молбите си с настойчивост, на която не може да се откаже.ПХ 62.4

    Бог не казва: „Молете се веднъж и ще получите”. Той ни приканва да искаме. Да постоянстваме неуморно в молитва. Настойчивото искане дава на молещия се по-сериозно отношение и по-силно желание да получи нещата, за които се моли. Христос казва на Марта при гроба на Лазар: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?” (Йоан 11:40). ПХ 62.5

    Но мнозина нямат жива вяра. Затова и не виждат повече от Божията сила. Тяхната слабост е резултат на неверието им. Имат повече вяра в собствените си дела, отколкото в Божието дело за тях. Опитват се сами да се грижат за себе си. Планират и съчиняват проекти, но малко се молят и истинското им доверие в Бога е ограничено. Мислят си, че имат вяра, но тя е само моментен импулс. Като не осъзнават собствената си нужда или готовността на Бог да дава, те не постоянстват в изказване на молбите си пред Него.ПХ 62.6

    Нашите молитви трябва да бъдат сериозни и настойчиви като молбата на нуждаещия се приятел, който поиска хляб през нощта. Колкото по-упорито и твърдо се молим, толкова по-тясна е духовната ни връзка с Христос. Ще получим все повече благословения, защото вярата ни се е увеличила.ПХ 62.7

    Нашият дял е да се молим и да вярваме. Да бдим в молитва. Да бдим и да сътрудничим на Бог, Който чува молитвите ни. Имайте предвид, че „сме съработници на Бога” (1Кор.3:9). Говорете и действайте в хармония с молитвите си. Това има голямо значение за вас, когато изпитанията дойдат, за да докажат дали вярата ви е истинска, или молитвите ви са формални.ПХ 63.1

    Когато се появят трудности и проблеми, не търсете помощ от хората. Доверете всичко на Бога. Навикът да разказваме за проблемите си на другите ни води до слабост, без да дава и на слушателите ни никаква сила. Стоварваме върху тях бремето на духовните си слабости, които те не могат да облекчат. Търсим сила от грешния, тленен човек, когато можем да имаме силата на безгрешния, нетленен Бог.ПХ 63.2

    Не е нужно да отидете на край света, за да търсите мъдрост, защото Бог е съвсем близо. Не способностите, които сега притежавате или ще развиете в бъдеще, ще ви осигурят успех, а онова, което Господ може да стори за вас. Трябва да имаме далеч по-малко доверие в човешките дела и много повече - в делата на Бога за всяка вярваща душа. Той копнее да тръгнете след Него с вяра. Копнее да очаквате велики неща от Него. Желае да ви даде разбиране както по преходните, така и по духовните въпроси. Той може да изостри интелекта. Да даде такт и умение. Впрегнете талантите си в работа, молете Бог за мъдрост и ще ви се даде.ПХ 63.3

    Нека Христовото слово да бъде вашата увереност. Нима не ви е поканил да дойдете при Него? Никога не си позволявайте да говорите по един безнадежден и обезсърчителен начин. Ако го правите, ще изгубите много. Като гледате на външността и като се оплаквате, когато дойдат трудности и утеснения, давате доказателство, че имате болнава, омаломощена вяра. Говорете и действайте така, все едно вярата ви е непоклатима. Господ е богат на ресурси. Той притежава света. Гледайте нагоре към небето с вяра. Гледайте към Бог, Който притежава светлината, силата и могъществото.ПХ 63.4

    В истинската вяра има издръжливост, твърдост на принципите и фиксирана цел, които нито времето, нито изпитанията могат да отслабят. „Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; а онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:30, 31).ПХ 63.5

    Мнозина желаят да помогнат на другите, но чувстват, че нямат духовна сила или светлина, които да им дадат. Нека представят искането си пред трона на благодатта. Да се молят за Светия Дух. Бог стои зад всяко обещание, което е дал. С Библията в ръцете си казвайте: „Изпълнил съм казаното от Теб и сега представям обещанието Ти: Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, почукайте и ще ви се отвори”.ПХ 63.6

    Трябва не само да се молим в Христовото име, но и под вдъхновението на Светия Дух. Това обяснява значението на следното изказване, че Духът „ходатайства в нашите неизговорими стенания” (Римл.8:26). Бог изпитва наслада да отговаря на такава молитва. Когато с настойчивост и пламенност представяме молитва в името на Христос, именно в тази пламенност лежи и Божият залог, че Той ще отговори на молбата ни „несравнимо повече, отколкото искаме или мислим” (Ефес.3:20).ПХ 63.7

    Христос казва: “Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне” (Марк 11:24). “И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина” (Йоан 14:13). Йоан, любимият ученик, се изразява с такава яснота и сигурност, когато казва: “И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша” (1Йоан 5:14). ПХ 64.1

    Дъгата, която е около Божия трон, е залог за верността на Бога. Той ни уверява, че в Него няма изменение, нито дори сянка на промяна. Ние сме съгрешавали и сме се показвали недостойни за благоволението Му, но Той е вложил в устните ни следната учудваща молитва: “Заради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол, спомни Си, не нарушавай завета Си с нас” (Ер. 14:21). Когато отидем при Него и изповядаме своето недостойнство и грях, Бог се задължава да се вслуша във виковете ни. Честта на трона Му зависи от изпълнението на дадените от Него обещания.ПХ 64.2

    Също както Аарон, който символизира Исус Христос, нашият Спасител носи на гърдите Си името на всички Свои чеда. Нашият велик Първосвещеник не забравя думите, с които е насърчавал вярата ни. Той винаги има присърце завета Си.ПХ 64.3

    Всички, които Го търсят, ще Го намерят. Ще се отвори на всички, които хлопат. Никой няма да чуе отговор: Не ме безпокой, вратата е затворена и не желая да я отворя. Никога няма да каже: Не мога да ти дам това, което искаш. Просещият хляб, за да насити гладните, макар и среднощ ще получи това, което иска. ПХ 64.4

    В притчата онзи, който иска хляб за чужденеца, получава всичко, от което се нуждае. А в колко по-голяма мярка Спасителят ще ни даде необходимите неща, за да помогнем и ние на свой ред на други. “А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал” (Ефес 4:7). С най-голям интерес ангелите наблюдават отношението на човек спрямо човек. Когато видят някого да проявява християнска любов към заблудения, те се приближават до него и му припомнят думите, които са като хляб на живота за душата му: “А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в Христа Исуса” (Фил. 4:19). Ако свидетелството ви е вярно и истинско, Бог ще го облече със силата на бъдещия живот. В устата ви Божието слово ще бъде истина и правда.ПХ 64.5

    Работите, които някой предприема за духовното добро на ближния си, трябва да бъдат предшествани от много тайни и усърдни молитви, защото е необходима голяма мъдрост, за да се усвои науката за спасение на души. Преди да влезете във връзка с хората, влезте в общение с Христос. Първо трябва да се отиде пред трона на небесната благодат и да се потърси необходимата подготовка и едва след това да се помага на себеподобните ни.ПХ 64.6

    Нека сърцето ви въздиша към Бога, към живия Бог. Животът на Христос показва какво може човечеството, когато е свързано с божественото естество. Всичко, което Христос получава от Бога, е достъпно и за нас. Така че “искайте и ще получите”. С настойчивата вяра на Яков и с неотслабващото постоянство на пророк Илия искайте изпълнението на всички Божии обещания!ПХ 64.7

    Дано славните разбирания за Бога да изпълнят вашия дух. Дано животът ви да бъде свързан с този на Исус чрез невидими връзки. Този, Който е заповядал на светлината да излезе от тъмнината, копнее да изпълни сърцата ви, за да направи да проблесне светлината от познанието на Бога в лицето на Исус Христос. Светият Дух ще ви посочи Божиите неща и те ще станат сила в послушното сърце. Христос ще ви отведе до самия праг на безкрайното. Ще можете да съзерцавате славата, която е зад завесата, и да разкривате пред хората всемогъществото на вечно Живия, за да посредничи пред Бога за нас.ПХ 65.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents