“Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото, и той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият.” ПХ 127.1

В планинската проповед Христос казва: “Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Мат. 7:21). Искреност се показва не с думи, а с дела. Христос не пита някого какво особено казва, а какво особено прави (Мат. 5:47). Изпълнени със смисъл са Неговите думи: “Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате”. Думите нямат стойност, ако не са придружени от подобаващи дела. Това е поуката, която извличаме от притчата за двамата сина. ПХ 127.2

Тази притча се изрича при последното посещение на Христос в Ерусалим преди Неговата смърт. Той изгонва купувачите и търговците от храма. Гласът Му говори на сърцата им с Божия сила. Изумени и ужасени, те се подчиняват на Неговата заповед без извинение и съпротива. ПХ 127.3

Когато страхът им преминава, свещениците и старейшините, връщайки се в храма, намират Христос да изцелява болните и умиращите. Чуват гласове на радост и хвалебствено песнопение. В същия храм децата, чието здраве е възстановено, размахват палмови клонки и пеят “Осанна на давидовия Син”. Младенчески гласове шепнат хваления за могъщия Изцелител. Но всичко това не е достатъчно на свещениците, за да превъзмогнат предразсъдъка и ревността си. На следващия ден, когато Христос поучава в храма, главните свещеници и старейшините на народа идват при Него и Го питат: “С каква власт правиш тия неща? и кой ти е дал тази власт?” ПХ 127.4

Свещениците и старейшините имат непогрешимо потвърждение за силата на Христос. Когато очиства храма, те виждат по лицето Му да проблясва небесен авторитет и не могат да се противопоставят на силата, чрез която говори. В чудните Си дела на изцеление Той отново отговаря на въпроса им. Дава им неоспоримо доказателство за Своята власт. Но то не е желано. Свещениците и старейшините тайно се надяват, че Исус ще се прогласи за Помазаник, та да могат да злоупотребят с думите Му и да подбудят народа срещу Него. Те се стремят да унищожат влиянието Му и да Го умъртвят. Исус знае, че няма да повярват в личното Му свидетелство, че е Христос, ако не познаят в Него Бога или не видят в делата Му потвърждение за Неговия Божествен характер. В Своя отговор Той избягва спора, който те се надяват да предизвикат, и насочва осъждението върху самите тях. ПХ 127.5

Той казва: “Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако Ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците?”. ПХ 127.6

Свещениците и водителите са объркани. “Те разискваха помежду си, думайки: Ако речем от небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте; но ако речем: от човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоан за пророк. И тъй, в отговор на Исус казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.” ПХ 127.7

“Не знаем.” Този отговор е лъжа. Свещениците осъзнават ситуацията в която се намират и лъжат, за да се прикрият. Йоан Кръстител донася свидетелство за Онзи, Чиято власт те в момента оспорват. Той Го посочва: “Ето Божия Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29). Бе Го кръстил и след кръщението, когато Христос се моли, небесата се разтварят и Божият Дух слиза върху Него подобно на гълъб. В същото време от небето се чува глас, който казва: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”(Мат. 3:17). ПХ 128.1

Припомняйки си как Йоан повтаря пророчествата относно Месия, припомняйки си сцената при кръщението на Исус, свещениците и водителите не смеят да кажат, че йоановото кръщение е от небето. Ако признаят Йоан за пророк, какъвто вярват, че е, как могат да отрекат неговото свидетелство, че Исус от Назарет е Божи Син? А те не могат да кажат, че йоановото кръщение е от човеците поради хората, които вярваха, че Йоан е пророк. И така те казват: “Не знаем”. ПХ 128.2

Тогава Христос дава притчата за двамата сина. Когато бащата отива при първия син, с думите: “Иди, работи днес на лозето”, синът бързо отвръща: “Не искам”. Той отказва да се покори и тръгва по лоши пътища. Но впоследствие се разкайва и се подчинява на бащината заръка. ПХ 128.3

Бащата отива при втория син със същото нареждане: “Иди, работи днес на лозето”. Този син отговаря: “Ще ида, господине”, но не отива. ПХ 128.4

В тази притча бащата представлява Бога, а лозето - църквата. Чрез двамата сина са представени две групи хора. Синът, който отказва да се подчини на заповедта с думите “не искам”, представлява онези, които живеят в открито престъпление, които не си дават вид на благочестие, които открито отказват да се съобразят с въздържанието и послушанието, които Божият закон налага. Много от тях впоследствие се разкайват и се покоряват на Божия призив. Когато евангелието стига до тях чрез вестта на Йоан Кръстител: “Покайте се, понеже наближи небесното царство”, те се покайват и изповядват греховете си (Мат. 3:2). ПХ 128.5

Чрез сина, който казва: “Ще ида, господине”, и не отива, се разкрива характерът на фарисеите. Подобно на този син еврейските водачи са непокаяни и самодоволни. Религиозният живот на еврейската нация се изражда в преструвка. Когато на Синайската планина Божият глас прогласява закона, целият народ се зарича да се покорява. Думите са: “Аз ще ида, господине”, но не отиват. Когато лично Христос идва, за да представи пред тях принципите на закона, те Го отхвърлят. Христос дава на еврейските водители от Своето време изобилно потвърждение за Своята власт и Божествена сила, но макар и убедени, те не искат да приемат потвърждението. Христос им показва, че продължава да се съмняват, защото нямат духа, който води към послушание. Той им заявява: “Заради вашето предание осуетихте Божията дума... Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди” (Мат. 15:6, 9). ПХ 128.6

Сред насъбралите се около Христос има книжници и фарисеи, свещеници и водители. След като разказва притчата за двамата сина, Христос задава на слушателите Си въпроса: “Кой от двамата изпълни бащината си воля?” Забравяйки себе си, фарисеите отговарят: “Първият”. Те го казват без да осъзнават, че произнасят присъда срещу себе си. Тогава от устните на Христос се отронва упрекът: “Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате”. ПХ 128.7

Йоан Кръстител е дошъл, за да проповядва истината: Чрез Неговото проповядване грешници били убедени и духовно обърнати. Те щяха да влязат в небесното царство преди онези, които в собствена правда се противят на тържественото предупреждение. Бирниците и блудниците са невежи, но дават на хората знание върху пътя на истината. Те обаче отказват да ходят по пътеката, която води до Божия рай. Истината, която трябва за тях да бъде ухание от живот за живот, става ухание от смърт за смърт. Явни грешници, които се гнусят от себе си, получават кръщението от Йоан. Но тези учители са лицемери. Собствените им упорити сърца възпрепятстват приемането на истината. Те се противят на убеждението на Светия Дух и отхвърлят послушанието спрямо Божиите заповеди. ПХ 129.1

Христос не им казва: “Не можете да влезете в небесното царство”. Вместо това им показва, че пречката, която ги възпрепятства да влязат, е създадена от самите тях. Вратата все още е отворена за тези еврейски водители, Той все още ги кани. Христос копнее да ги види убедени и духовно обърнати. ПХ 129.2

Свещениците и старейшините на Израил прекарват живота си в религиозни церемонии, които смятат за твърде свети, за да бъдат свързани със светска дейност. Ето защо се предполага, че животът им е напълно религиозен. Но те извършват церемониите си, за да бъдат видени от хората, та да може светът да ги приеме като блогочестиви и богопосветени. Докато се преструват, че се покоряват, те отказват да отвърнат с послушание на Бога. Не живеят истината, която си представят че поучават. ПХ 129.3

Христос обявява Йоан Кръстител за един от най-великите пророци. Показва на слушателите Си наличието на достатъчно доказателства за това, че Йоан е Божи вестител. Думите на проповядващия в пустинята са изпълнени със сила. Той носи вестта си неотклонно, порицавайки греховете на свещениците и водителите и напътствайки ги към делата на небесното царство. В отказа им да вършат отреденото за тях дело Йоан им посочва тяхното греховно незачитане на властта на небесния им Отец. Не отстъпва пред греха и мнозина се отвръщат от неправдата си. ПХ 129.4

Ако еврейските водители са искрени, ще приемат и Йоановото свидетелство, и Исус като Месия. Но те не показват плодове на покаяние и правда. Тъкмо онези, които те презират, ги изпреварват в Божието царство. ПХ 129.5

В притчата синът, който казва: “Аз ще ида, господине!”, се представя за предан и покорен. Но времето доказва, че има само вид на такъв. Той не обича истински баща си. Така и фарисеите се хвалят със своята святост, но при изпитание тя се оказва съвсем недостатъчна. Когато е в техен интерес, правят изискванията на закона много точни; но когато се очаква послушание от самите тях, чрез лукави софизми осуетяват силата на Божиите наставления. За тях Христос обяви: “Според делата им не постъпвайте, понеже говорят, а не вършат” (Мат. 23:3). ПХ 129.6

Евреите нямат истинска любов към Бога и човека. Бог ги кани да бъдат Негови сътрудници за благословението на света; но докато привидно приемат повика, на дело отхвърлят послушанието. Уповават се на себе си и се хвалят със своята доброта, но нарушават грубо Божиите заповеди. Те отказват да вършат определеното им от Бога и поради тяхното престъпление Господ е на път да се оттегли от непокорната нация. ПХ 130.1

Собствената правда не е истинска и онези, които разчитат на нея, ще бъдат оставени да понесат последиците от поддържането на тази трагична заблуда. Мнозина днес твърдят, че се покоряват на Божиите заповеди, но в сърцата им липсва Божията любов, която да потече към други. Христос ги призовава да се съединят с Него в делото Му за спасение на света, но те се задоволяват с думите “Аз ще ида, господине” и не отиват. Не сътрудничат на онези, които служат на Всемогъщия. Тези хора са лентяи. Подобно на неверния син дават лъжливи обещания на Бога. Поемайки върху себе си тържествения завет на църквата, те се заричат да приемат и да се покоряват на Божието слово, да се отдадат в служба на Бога, но не го правят. Привидно заявяват, че са Божии чеда, но животът и характерът им показват липса на връзка с Небето. Волята им не е предадена на Създателя. Животът им е лъжа. ПХ 130.2

Те са съгласни да изпълнят обещанието си за послушание, щом то не включва жертва. Но когато се изисква себеотрицание и самопожертвувателност, когато виждат кръстът да се издига, те се отдръпват. Така убеждението за дълг изчезва, а познатото престъпване на Божиите заповеди става навик. Слухът може да чува Божието слово, но духовната възприемчивост е изчезнала. Сърцето се закоравява, съвестта се притъпява. ПХ 130.3

Не мислете, че понеже не проявявате категорична враждебност към Христос, вие Му служите. Така мамите собствените си души. Чрез отказа да раздадем даденото ни от Създателя - било време, средства или нещо друго поверено, за да го използваме в служенето Му, така работим срещу Него. ПХ 130.4

Сатана използва равнодушната, сънлива леност на мними християни, за да укрепи силите си и да спечели души на своя страна. Мнозина, които мислят, че дори да не вършат навременно дело за Христос, са на Негова страна, помагат на неприятеля да печели територия и предимства. Чрез пропуска си да бъдат усърдни работници за Учителя, като оставят неизпълнени задължения и неизречени думи, те позволяват на Сатана да печели контрол върху души, които могат да бъдат привлечени към Христос. ПХ 130.5

Няма да бъдем спасени докато живеем в леност и бездействие. Не съществува подобно нещо - духовно обърната личност, която да живее безпомощен, безполезен живот. Не е възможно да влезем в небето, ако пасивно се носим по течението. Никой мързеливец няма да влезе там. Ако не се стремим да добием достъп до царството, ако не търсим усърдно да научим какво постановяват законите му, няма да имаме дял в него. Отказващите да сътрудничат на Бога сега, не биха си сътрудничили с Него и в небето. Не би било безопасно взимането им в небето. ПХ 130.6

Има повече надежда за бирниците и грешниците, отколкото познаващите Божието слово, но отказващи да му се покорят. Този, който се вижда като грешник, чийто грях не е простен, който знае, че има покварени душа, тяло и дух пред Бога, се притеснява да не бъде завинаги отстранен от небесното царство. Той осъзнава болестното си състояние и търси изцеление от великия Лекар, който е казал: “Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37). Тези души Господ може да използва като работници на лозето Си. ПХ 131.1

Христос не осъжда сина, отказал за малко време да се покори на бащината си заповед, но и не го похвали. Групата, която като първия син отказва да се подчини, не заслужава похвала за подобно поведение. Откровеността им не трябва да се разглежда като добродетел. Осветена от истината и святостта, тя би направила хората смели свидетели за Христос; но използвана такава, каквато е от грешника, тя е оскърбителна и предизвикателна и клони към богохулство. Фактът, че човек не е лицемер, не го прави по-малко грешен. Когато призивите на Светия Дух стигнат до сърцето, единствената ни сигурност е в незабавния ни отклик. Щом дойде повикът: “Иди и работи днес на лозето”, не отхвърляйте поканата. “Днес ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си” (Евр. 4:7). Опасно е всяко отлагане да се покорим, защото може никога вече да не чуем поканата. ПХ 131.2

И нека никой не се ласкае, че подхранваните известно време грехове могат лесно да бъдат изоставени. Това не е така. Всеки поддържан грях отслабва характера, укрепва навика и резултатът е физическа, умствена и морална деградация. Може да се покаете за злото, което сте сторили, и да се върнете в правия път, но силата на ума ви и фамилиярността ви със злото ще ви затруднят при различаването между праведно и грешно. Чрез формираните лоши навици Сатана отново и отново ще ви напада. ПХ 131.3

В заповедта “Иди и работи днес на лозето” изпитът по искреност се поднася на всяка душа. Ще бъдат ли делата така добри както думите? Ще използва ли призваният цялото знание, което има, работейки предано, безкористно за собственика на лозето? ПХ 131.4

Апостол Петър ни наставлява за плана, по който трябва да работим. “Благодат и мир да ви се умножи - казва той - чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ. Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си любов” (2 Петр. 1:2-7). Ако обработваш предано лозето на душата си, Бог те превръща в Свой сътрудник и ще трябва да вършиш дело не само за себе си, но и за други. Представяйки църквата като лозе, Христос не учи, че трябва да ограничим симпатиите и действията си до своите членове. Господнето лозе трябва да се уголемява и да се разпростира по всички части на земята. Когато получим наставлението и благодатта на Бога, трябва да споделим с други познанието за грижата по скъпоценните растения. Така може да разширим Господнето лозе. Бог бди за потвърждение на нашата вяра, любов и търпение. Той гледа да види дали използваме всяко духовно предимство, за да станем усърдни работници в Неговото лозе на земята, та да можем да влезем в Божия рай, този едемски дом, от който Адам и Ева са изгонени поради престъплението. ПХ 131.5

Бог е в бащинска връзка със Своя народ и изисква от нас предано служене. Разгледайте живота на Христос. Начело на човечеството, в служба на Своя Отец, Той е пример за това, което всеки син може и би трябвало да бъде. Днес Всевишният изисква от хората послушанието, което Христос проявява. Той служи на Своя Отец с любов, доброволно и свободно. “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля - обяви Той, - да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Пс. 40:8). Христос не смята никоя жертва за твърде голяма, никое усилие за твърде тежко, за да извърши делото, за което идва. На дванадесетгодишна възраст Той казва: “Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отец Ми?” (Лука 2:49). Бе чул повика и бе поел делото. “Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа” (Йоан 4:34). ПХ 132.1

Така трябва да служим на Бога. Служи само онзи, който действа по най-високия стандарт на послушанието. Божиите синове и дъщери трябва да докажат себе си като сътрудници на Бог, на Христос и на небесните ангели. Това е изпитът за всяка душа. За тези, които Му служат предано, Господ казва: “Тия ще бъдат Мои... да, избрана скъпоценност, в деня, който определям, и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи” (Мал. 3:17).ПХ 132.2

Голямата Божия цел в осъществяването на Неговото провидение е да изпитва хората, да им дава възможност да развият характерите си. По този начин се доказва покорството им към Неговите заповеди. Добрите дела не купуват Божията любов, но разкриват наличието й в нас. Ако предаваме волята си на Бога, няма да работим, за да я заслужим. Неговата любов ще бъде приета в душата като безвъзмезден дар и от любов към Него с наслада ще се покоряваме на заповедите Му. ПХ 132.3

Днес има само две групи в света и само две групи ще бъдат познати в съда - онези, които нарушават Божия закон, и тези, които му се покоряват. Христос дава изпити, чрез които да се потвърди нашата вярност или невярност. “Ако Ме любите - казва Той, - ще пазите Моите заповеди..., който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби, а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему... Който не Ме люби, не пази думите Ми; и учението, което слушате, не е Мое, а на Отца, Който ме е пратил.” “Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов” (Йоан 14:15, 21, 24; 15:10). ПХ 132.4

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Глава 23—ГОСПОДНЕТО ЛОЗЕ