Христос говори за времето, предшестващо Второто Му идване, и за страданията, които трябва да претърпят последователите Му. Като набляга специално на това, Той пренася съдържанието на притчата до онези последни дни, когато “трябва всякога да се молят, да не отслабват”. ПХ 74.1

“В някой си град имаше един съдия - каза Той, - който от Бога се не боеше и човека не зачиташе. В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми. Но той известно време не искаше. А после си каза: При все че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане. И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.” ПХ 74.2

Представеният тук съдия не обръща внимание на правосъдието, нито има жалост към страданието. Той упорито отказва да разгледа случая на вдовицата, която обаче настоятелно го увещава. Тя продължава да идва при него, но всеки път с презрение е гонена. Съдията знае, че е права, и е в състояние веднага да удовлетвори молбата й, но не го направи. Иска да покаже неограничената си власт и му доставя удоволствие да я оставя да се моли, умолява и увещава напразно. Но вместо това тя нито отслабва, нито се обезкуражава. Като не обръща внимание на неговото равнодушие и коравосърдечие, нещастната жена така настоятелно го моли, че най-после той склонява да поеме случая й… при все че от Бога не се боя и човеците не зачитам, пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще и отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане”. За да запази репутацията си и да избегне разгласяването на собственото му предубедено и едностранчиво съдене, той отдава правото на упоритата жена. ПХ 74.3

“И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро.” ПХ 74.4

Тук Христос представя яркия контраст между несправедливия съдия и Бога. Съдията отстъпва пред умоляването на вдовицата от егоизъм, за да се освободи от досаждането й. Към нея не изпитва нито съжаление, нито състрадание; за него нищетата й не значи нищо. Колко съвършено различно е отношението на Бога към тези, които Го търсят. Той взима под внимание с безгранично състрадание призивите на бедстващите и злочестите. ПХ 74.5

Жената, която така настойчиво търси справедливост от съдията, е изгубила съпруга си. Сломена и самотна, тя не притежава средства, за да се избави от тежкото си финансово състояние. Така чрез греха човек губи връзката си с Бога. В себе си той не притежава нищо, което да го доведе до спасение. Но чрез Христос се сближаваме с Бога. Божиите избрани са скъпи на сърцето Му. Точно тях Той призовава от мрака и въвежда във великолепната Си светлина, за да хвалят името Му, за да блестят като светлина сред тъмнината на света. Несправедливият съдия не се интересува особено от вдовицата, дотегнала му с молбите си, но все пак, за да са отърве от нея, се вслуша в искането й и я избавя от нейния противник. А Бог обича децата Си с безкрайна любов. Най-скъпото за Него на земята е Неговата църква. ПХ 74.6

“Защото дял на Господа са Неговите люде и Яков е падащото му се с жребие наследство. Намери го в пуста земя, да! Пуста, дива и виеща; огради го, настави го,опази го като зеницата на окото Си” (Втор. З2:9-10). “Защото така казва Господ на Силите: След възстановяването на славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха, понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му” (Зах. 2:8). ПХ 75.1

Молитвата на вдовицата “Отдай ми правото спрямо противника ми” представлява молитвата на Божиите чеда. Сатана е техният най¬-голям противник. Той е “клеветникът на нашите братя”, който ги обвинява пред Бога ден и нощ (Откр. 12:10). Сатана непрестанно работи, за да представя Божия народ в неправилна светлина, да го обвинява, да го мами и погубва. И за да се освободят от неговата сила и от сътрудниците му, с тази притча Христос учи учениците Си да се молят. В пророчеството на Захария се открива обвинителното дело на Сатана и Христовото дело на противопоставяне на противника. Пророкът казва: “И Господ ми показа великия свещеник Исуса, стоящ пред ангела Господен, и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в изцапани дрехи като стоеше пред ангела”. Тук Божият народ е представен като престъпник, на когото дават думата. Исус в качеството си на първосвещеник проси благословения за Своя народ, който е в голяма беда. И докато се застъпва пред Бога, Сатана стои от дясната Му страна като Негов противник. Той обвинява Божиите чеда и представя случая им колкото е възможно по-безнадежден. Насочва вниманието на Бога към лошите им постъпки и недостатъци. Изтъква техните грешки и несполуки, като се надява, че в Божиите очи те ще се явят с такъв характер, че Той няма да окаже никаква помощ в огромната им нужда. Исус, като представител на Божия народ, стои като осъден, и облечен в изцапани дрехи. С ясното съзнание за греховете на Своя народ Той е угнетен под товара на дълбоко обезсърчение. Сатана стоварва върху душата Му чувство на вина, което почти изцежда от Него всякаква надежда. Сега Той стои така умоляващ, а срещу Него - Сатана, опълчил се насреща. ПХ 75.2

Обвинителното дело на Сатана започва в небесата. Така той действа още от грехопадението на човека и в преносен смисъл това ще е делото му при все по-близкия свършек на световната история. Осъзнавайки, че времето му е кратко, той ще работи с по-голямо усърдие, за да заблуждава и погубва. Изпада в гняв, когато вижда, че на земята има народ, който въпреки слабостта си и греховността си почита закона на Йехова. Той е решен да го отклони от подчинението му пред Бога и намира удоволствие в Неговата окаяност. Държи в готовност коварни хитрини за всяка душа, която може да впримчи в клопка и да отдели от Бога. Сатана се стреми да обвини и порицае Бога и всички, чиято цел е да осъществят в този свят Неговия промисъл на милост и любов, на състрадание и прощение. Всяка проява на Божията сила към народа Му възбужда враждебността на Сатана. Винаги, когато Бог действа в полза на децата Си, Сатана заедно със своите ангели подновява силата си, за да причини разрухата им. Той ревнува всеки, който прави Христос своя сила. Намерението му е да провокира зло и щом успее, хвърля цялата вина върху изкусените. После посочва омърсените им дрехи, слабия им характер. Представя слабостта и безразсъдността им, греховете им, породени от неблагодарност, нехристоподобния им характер, с което безчестят Спасителя. Всичко това Сатана изтъква като довод, доказващ правото му да налага волята си в осъществяване на погубването им. Полага усилия да изпълни със страх душите им при мисълта, че случаят им е безнадежден, че петното от нечистотата им никога няма да бъде отмито. Надява се до такава степен да разруши вярата им, че изцяло да се предадат на изкушенията му и да пренебрегнат задълженията си и своята вярност към Бога. ПХ 75.3

Христовият народ не може от само себе си да отговори на обвиненията на Сатана. Когато гледат към себе си, вярващите лесно се отчайват, но те се обръщат към божествения Застъпник и изтъкват заслугите на Изкупителя. Бог е “праведен и оправдава този, който вярва в Исус” (Римл. 3:26). С упование Божиите чеда викат към Бога, за да смълчи обвиняващия глас на Сатана и да осуети хитрите му кроежи. Те се молят: “Отдай ми правото спрямо противника ми” и с могъщия довод, произтичащ от кръста, Христос смълчава самонадеяния обвинител. ПХ 76.1

“И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън?” (3ах. 3:2). Когато Сатана се пита как да очерни Божиите хора и да ги погуби, Христос се застъпва за тях. Въпреки че са прегрешили, Христос е поел вината от греховете им върху собствената Си душа. Той е изтръгнал човешкия род като главня из огън. Чрез човешкото Си естество Той се свърза с човека, докато чрез божествената Си същност Той е едно цяло с безграничния Бог. Когато чезнещата душа е достигната, на нея й се дава помощ. Противникът е сразен. ПХ 76.2

“А Исус бе в изцапани дрехи като стоеше пред ангела. И ангелът, проговаряйки, рече на стоящите пред Него, като думаше: Съблечете от Него изцапаните дрехи, а нему рече: Ето, отнех от теб беззаконието ти и ще те облека в богати одежди. Тогава рекох: Нека турят хубава митра на главата му. И тъй, туриха хубава митра на главата му и го облякоха с дрехи, докато ангелът Господен стоеше близо. И ангелът Господен заяви на Исус, казвайки: Така казва Господ на Силите: Ако ходиш в пътищата Ми и ако пазиш наредбите Ми, тогава ти пак ще пазиш дома Ми и пак ще пазиш дворовете Ми, и ще ти дам свободен достъп между стоящите тук” (3ах. 3:3-7). ПХ 76.3

Независимо от недостатъците в характерите на Божия народ, Христос не се отказва от обекта на Своята грижа. Той има силата да промени дрехите им. Сменя ги и върху отблъскваща им външност намята собствената Си праведна дреха. В небесните книги вписва опрощение срещу името им, като ги обявява пред всемира за Свое притежание. Техният противник Сатана е показан като обвинител и измамник. За Своите избрани Бог ще отсъди справедливост. ПХ 76.4

Молитвата “Отдай ми правото спрямо противника ми” е насочена не само към Сатана, но и към помощниците му, подтикнати от него да представят в невярна светлина Божиите люде, да ги изкушават и да ги водят към гибел. Решилите да се подчиняват на Божиите заповеди ще разберат от личен опит, че имат противници, контролирани от сила, по-низша от Христовата. Подобни противници следваха Христос при всяка Негова стъпка и никое човешко същество няма да узнае някога колко често и неотстъпно е било това. Подобно на своя Учител Христовите ученици са следвани от непрестанни съблазни. ПХ 77.1

Писанията представят състоянието на света непосредствено преди Второто идване на Христос. Апостол Яков говори за алчността и подтисничеството, които ще преобладават. Той казва: „Дойдете сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи” (Яков 5:1-6). ПХ 77.2

Това е съществуващата днес картина. Докато някои, упражнявайки всякакъв начин на потисничество и изнудване, трупат колосални състояния, в същото време стоновете на нуждаещото се човечество се издигат пред Бога. “Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч, защото истината падна на площада и правотата не може да влезе, да, истината я няма и който се отклонява от злото, става плячка; и Господ видя, и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие” (Исая 59:14-15). Това се изпълнява в земния живот на Христос. Той е предан на Божиите заповеди, като отхвърля човешките традиции и повеления, които ги заместват. Ето защо е мразен и преследван. Сега тази история се повтаря. Човешките закони и традиции са издигнати над Божия закон и верните на Божиите заповеди понасят позор и преследване. Поради верността Си към Бога Христос е обвинен в нарушаване на съботата и в богохулство. Обявен е за обладан от дявола и е изобличен като Веелзевул. По подобен начин последователите му са обвинявани и представяни в невярна светлина. Така Сатана се надява да ги накара да съгрешат и да отнеме дължимата им към Бога почит. ПХ 77.3

В притчата Христос представя нрава на съдията, който не се бои нито от Бога, нито зачита човек, за да покаже вида на присъдата, която е изпълнена тогава и която скоро ще свидетелства за Неговите изпитания. Той жадува народа Му през всички времена да разбира в каква незначителна степен зависи от земните владетели и съдии в деня на бедствието. Често Божиите избрани трябва .да застават пред хора, заемащи отговорни постове, които не са направили Божието слово свой водител и съветник, а следват неосветените си и недисциплинирани импулси.ПХ 77.4

Чрез притчата за несправедливия съдия Христос показва как би трябвало да действаме. “А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ?” Христос, нашият Образец, не прави нищо, с което да се оправдае или защити. Той предоставия своя случай на Бога. Така и Неговите последователи не трябва да обвиняват или укоряват, нито пък да прибягват до насилие, за да се защитят. ПХ 78.1

Когато дойдат изпитания, които изглеждат необясними, не трябва да позволяваме мирът ни да се нарушава. Колкото и несправедливо да са се отнесли към нас, нека не позволяваме да се надига гняв в душата ни. Отдавайки се на отмъстителен дух, нараняваме себе си, разрушаваме собственото си упование в Бога и огорчаваме Светия Дух. На наша страна имаме свидетел, небесен пратеник, който вместо нас ще издигне знаме срещу врага и ще ни обгради с ярките лъчи на Слънцето на правдата, отвъд което Сатана не може да проникне. Той не може да премине през този щит от свята светлина. ПХ 78.2

Докато светът затъва все по-дълбоко в пороци, никой от нас не бива да се ласкае от мисълта, че ще минем без трудности, но именно те ще ни доведат в приемната зала на най-висшия Управник. Позволено ни е да се допитваме за съвет до Онзи, Чиято мъдрост не познава граници. ПХ 78.3

Господ казва: “И призови Ме в ден на напаст” (Пс. 50:15). Той ни кани да Му представяме своите затруднения и нужди и необходимостта ни от божествена помощ. Нарежда ни да сме настоятелни в молитвите си. Веднага щом възникнат трудности, трябва да му излагаме искрените си сериозни молби. Упорствайки в молитва, доказваме силното си упование в Бог. Нуждата ни довежда до сериозна молитва, която трогва небесния ни Баща. Често онези, които претърпяват презрение или преследване заради вярата си, са изкушавани да си мислят, че са забравени от Бога. В очите на хората те са малцинство. И сякаш враговете им вече тържествуват над тях. Но нека не омърсяват съвестта си. Този, Който пострада заради тях и Който носи скърбите и огорченията им, не ги изоставя. ПХ 78.4

Божиите чеда не са изоставени сами и беззащитни. Молитвата е в състояние да раздвижи ръката на Всемогъщия. Чрез нея те “побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха увещания, затуляха устата на лъвове”. Същността на тези факти ще стане ясна, когато човек се запознае с разказа за мъченичеството на хората, умирали за своята вяра, които “обръщаха в бяг чужди войски”. Онзи, който посвещава живота си в служба на Бога, никога няма да изпадне в безизходица, от която Бог да не го изведе, за да се прослави името Му. В каквото и състояние да сме, имаме Водител, Който направлява стъпките ни. Каквито и да са трудностите ни, имаме един надежден Съветник; каквито и да са нашите страдания, скърби, самота, до нас винаги стои Приятел със сърце, изпълнено със състрадание към нас. Ясно ще различаваме гласа Му, Който казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” (Йоан 14:6). “Защото Той ще избави сиромаха, когато вика, и угнетения, и безпомощния” (Пс. 72:12). ПХ 78.5

Христос заявява, че ще се прослави чрез тези, които идват при Него и Му служат вярно. “Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе уповавам” (Исая 26:3). Ръката на Всемогъщия е простряна над нас, за да ни води все по-напред. Спасителят казва: „Върви напред и ще ти помагам. Добре е за прослава на името Ми да искаш и да получаваш. Така ще се прославя в очите на онези, които очакват падението ти. Те ще присъстват на великолепния триумф на словото Ми”. “И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите” (Мат. 21 :22). ПХ 78.6

Ето защо нека всички наскърбени или измъчени издигнат гласа си към Бога. Престанете да се осланяте на коравосърдечни хора, представете молитвите си пред Своя Отец. Всяка искрена молитва се чува. Бог не отблъсква нито една душа, чието сърце е съкрушено. Сред песнопенията на небесните хорове Бог долавя и най-слабия човешки глас. Когато в тайната си стаичка откриваме пред Бога сърдечните си копнежи, когато, крачейки по своя път, тихо се молим, думите ни се въздигат до трона на всемирния Господар. Никое човешко ухо не долавя тези стонове, но те не се губят в пространството, а се забелязват сред суетата на деня. Нищо не може да заглуши копнежа на душата. Той се издига над уличната шумотевица и трескавото суетене на тълпата, за да стигне небесните дворове. Ние говорим на Бога и Той слуша молитвите ни. Колкото и недостойни да се усещате, не се колебайте да представите делото си на Бога. В лицето на Своя Син Той се е отдал за греховете на света и е поел отговорността за изкуплението на всяка човешка душа. Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? (Римл. 8:32). Нима не би изпълнил обещанията Си за милост, които са оставени, за да ни насърчи и укрепи? ПХ 79.1

Христос невероятно силно жадува да освободи наследството Си от владеенето на Сатана. Но за да има външно освобождение от могъществото на противника, е необходимо вътрешно освобождаване от Неговата власт. Спасителят допуска до нас изпити, за да ни освободи от желанието към света, да премахне от нас и най-малката следа от егоизъм и грубост и от всяка нехристоподобна черта в характера ни. Той позволява дълбоките води на огорчението да залеят душата, та да можем да познаем Него, истинския Бог, и изпратения Исус Христос. Той желае да жадуваме да се очистим от всяка мръсотия, така че да излезем от изпитанието по-чисти, по-свети, по-щастливи. Често се случва да навлизаме в пещта на изпитанието с душа, потъмняла от егоизъм, обаче, който го изтърпи, ще излезе от него, отразяващ божествения характер. Щом задачата, която чрез огорчението, Бог Си поставя бъде изпълнена, Той “ще направи да се яви правдата ти като светлината и съдът ти като пладне” (Пс. 37:6). ПХ 79.2

Не бойте се, Спасителят няма да остане безразличен към молитвите на Своя народ. Единствената опасност е при изкушението и изпитанието народът Божи да не се обезкуражи и да престане да постоянства в молитвата. ПХ 79.3

Спасителят дава ярък израз на божественото състрадание към ханаанската жена. Съзирайки мъката й, сърцето Му се трогва и Той копнее да я увери незабавно, че молитвата й е чута, но желае да даде урок на учениците Си. За известно време сякаш не чува вика на съсипаната й от болка душа. Едва когато със сила се проявява нейната вяра, Той й отправя думи на похвала и я изпраща, след като й оказва изцяло тази помощ, за която тя е просила. Учениците му никога не забравят този урок и той има своето място в евангелията, за да покаже резултата от постоянството в молитвата. ПХ 79.4

Христос е Този, Който влага в това майчино сърце постоянството. Христос вдъхва на просещата вдовица смелост и категоричност пред съдията. Христос векове по-рано при потока Явок вдъхва същата настойчива вяра на Яков. А Той няма да пропусне да възнагради упованието, което лично вдъхновява. ПХ 80.1

Този, Който обитава в небесна святост, съди праведно. Той намира по-голяма радост при Своя народ, Който се бори с изкушенията в грешния свят, отколкото да е присъствието на ангели, обкръжаващи трона Му. ПХ 80.2

Това малко късче земя се наблюдава с най-голям интерес от целия небесен всемир, защото Христос е платил с безгранична цена за душите на земните жители. Спасителят на света свързва земята и небето с връзките на духовността, защото на тази земя се намират Неговите изкупени. И днес небесни същества посещават душите ни, както във времето, когато разговарят с Авраам и Моисей. Сред деловото оживление на големите градове, сред множествата, струпани в индустриалните центрове и изпълнили търговските места, където от сутрин до вечер хората се занимават само с търговски сделки, със спорт и с удоволствия, там, където може да се забележи толкова малко от невидимите реалности - дори и там Небето има Своите стражи и светии. Там се намират небесни същества, които отбелязват всички думи и действия на хората. Във всяко събрание - било то делово, за удоволствие или за молитва, се намират много повече наблюдатели, отколкото виждат смъртните очи. Само понякога небесните същества повдигат завесата, която скрива невидимия свят, за да откъснем мислите си от трескавите дела на света и да разберем, че всичко, което говорим или вършим, се записва от невидими свидетели. ПХ 80.3

Необходимо е да разберем мисията на посещаващите ни ангели. Необходимо е да разберем, че във всичките ни начинания съдействат небесни същества и ние сме обект на техните грижи. Невидимите армии на светлината и силата са в служба на смирените и кротките, които вярват в Божиите обещания и разчитат на тях. Херувими, серафими и превъзхождащи в сила ангели - хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди стоят от дясната страна на Бога. Всички те са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1 :14). ПХ 80.4

Тези вестители водят точен доклад за думите и за делата на хората. Всяка жестока постъпка, всяка несправедливост спрямо Божия народ, всички страдания, които е призован да претърпи под влиянието на несправедливи служители всичко се записва много точно в небесните книги. ПХ 80.5

“А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях.” ПХ 80.6

“И тъй, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави” (Евр. 10:35-38). “И тъй, братя, останете твърди до Господнето пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него, докле получи и ранния, и късния дъжд. Останете и вие твърди и укрепете сърцата си, защото Господнето пришествие наближи” (Яков 5:7-8). ПХ 80.7

Божието търпение е удивително. Правдата чака дълго, докато милосърдието умолява грешника, но “правда и съд са основа на престола Му” (Пс. 97:2). “Господ е дълготърпелив и велик в сила и никак няма да обезвини нечестивия; пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаци са прахът на нозете Му” (Наум 1 :3). ПХ 81.1

Светът дръзко престъпва Божия закон. Хората злоупотребяват с търпението на Бога, потъпквайки авторитета Му. Един друг се поощряват в насилие и жестокост към Неговите избраници, казвайки си: “Отгде знае Бог? Има ли знание у Всевишния?”(Пс.7З:11). Но има предел, който не бива да бъде преминаван. Наближава времето, когато допустимата граница ще се достигне, макар че и сега почти се достига пределът на Божието състрадание, на търпеливата Му милост. Господ ще се намеси, за да възстанови честта Си, да освободи народа Си и да обуздае надменността на злотворците. ПХ 81.2

В дните на Ной правата на Божия закон до такава степен са забравени, че споменът за Създателя почти е изчезнал от земята. Несправедливостта достига такива размери, че Господ намира за необходимо да унищожи този нечестив род чрез потоп. ПХ 81.3

От род в род Всевечният изявява Своите пътища. В моменти на криза Той Се открива и Се намесва, за да ощети сатанинските планове. Често допуска кризисни състояния - било в семействата или сред народите, или пък при отделни личности, за да се изяви намесата Му. В такива моменти Той показва, че в Израил има Бог, Който защитава Своя закон и Който възстановява правата на народа Си. Днес, когато нечестието изобилства навсякъде, трябва да сме уверени, че голямата последна криза е неминуема. Когато невежеството по отношение на Божия закон ще стане почти всеобщо, когато Неговият народ ще бъде угнетяван и измъчван, Бог ще се намеси. Не е далеч времето, когато Той ще каже: “Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им. И земята ще открие кървите си и не ще покрие вече убитите си” (Исая 26:20-21). Хора с претенции, че са християни, ще мамят и потискат бедния, ще ограбват вдовицата и сирачето, ще се отдават на сатанинска омраза, защото не могат да властват върху съвестта на Божия народ. За всичко това Бог ще ги съди и този съд ще бъде “немилостив към онзи, който не е показал милост” (Яков 2:1 З). Скоро тези хора ще трябва да се явят пред Съдията на цялата земя, за да дават сметка за причинените от тях духовни страдания и физически на Неговите светии. Сега могат да издигат фалшиви обвинения, могат да се присмиват на хората, на които Спасителят е възложил грижата за делото Си. Могат да хвърлят вярващите в затвора, да ги осъждат на насилствена работа, на заточение и смърт. Един ден обаче ще трябва да отговарят за всички въздишки, за всички страдания и сълзи, които са причинили. Бог ще им върне двойно за техния грях. Ето какво заповядва на изпълнителите на съдбите си спрямо Вавилон, символа на отстьпилата църква: “Защото греховете й стигнаха дори до небето и Бог Си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздавала, да, платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно” (Откр. 18:5-6). ПХ 81.4

Вик на човешки страдания се въздига към Бога от Индия, Африка, Китай, от морските острови и от така наречените християнски страни. Няма да се забави откликът на този вик. Бог ще очисти земята от моралната й развала, и то не чрез потоп, както в дните на Ной, но чрез огън, който нищо сътворено от човешка ръка няма да успее да угаси. ПХ 82.1

“И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за Твоите люде, ще се повдигне и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ съществува, до онова време. И в онова време твоите люде ще се отърват, всеки, който се намери записан в книгата” (Дан. 12:1). Христос отново ще събере Своите чеда, ще ги изведе от савани, от колиби и затвори, от ешафоди, от планини и пустини, от земните пещери и от морските дълбини. На земята те са били лишени от всичко, били са измъчвани и изтерзавани. Милиони са слезли в гробовете си, покрити с укор и срам само защото са устоявали на изкушенията на Сатана. Човешките съдилища са гледали на Божиите чеда като на най-низки престъпници. Но бързо наближава денят, когато ще се разбере, че “сам Бог е съдия” (Пс. 50:6). Тогава земните присъди ще бъдат преразгледани и Господ “ще отнеме укора на людете Си от цялата земя” (Исая 25:8). “И на всеки от тях се даде по една бяла дреха” (Откр. 6:11) “и ще ги наричат свят народ, изкупени на Господа” (Исая 62:12). Какъвто и да е кръстът, който са призвани да носят, каквито и загуби да са понесли, през каквито и преследвания да са преминали, дори и да са изгубили тленния си живот, Божиите чеда ще бъдат богато възнаградени. “Те ще гледат лицето Му; Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4). ПХ 82.2

Глава 13—ДВАМАТА БОГОМОЛЦИ

Глава 15—ТОЗИ ПРИЕМА ГРЕШНИЦИ