Фарисеите и книжниците се изпълват с ропот и негодувание, когато виждат струпалите се около Христос “бирници и грешници”. “Този приема грешници и яде с тях” - казват те. ПХ 83.1

С това обвинение намекват, че Христос обича да общува с грешните и презрените, без да усеща низостта им. Равините са разочаровани от Исус. Защо Този, Който претендира, че има толкова възвишен характер, не дружи с тях и не следва техния начин на поучение? Защо се движи така скромно и работи сред всички обществени групи? Ако наистина е пророк ¬казваха си те, щеше да съгласува с тях действията Си и би се отнасял с бирниците и грешниците с полагащото им се безразличие. Тези пазители на обществото се дразнят, че Този, с Когото са в непрекъснат спор и Чийто удивително чист живот така ги изобличава, показва толкова много състрадание към отблъснатите от избраното общество хора. Те не са съгласни с Неговия начин на действие. Приемат себе си за образовани, изискани и религиозни в най-висша степен, но примерът на Христос недвусмислено разголваше егоизма им. А и фактът, че хората, които равините презират и които никога не могат да се срещнат в синагогите, се тълпят около Исус и с възхита слушат думите Му, ги изкарва от равновесие. ПХ 83.2

В присъствието на толкова чисто Същество книжниците и фарисеите усещат негласно осъждане: как става така, че бирниците и грешниците се чувстват привлечени от Него? ПХ 83.3

Те знаят, че обяснението за това се крие най-вече в думите, които иронично и осъдително произнасят: “Този приема грешници”. Идващите при Исус души са обзети от чувството, че и за тях има надежда за измъкване от бездната на греха. От фарисеите те получават осъждане и презрение, а Христос ги приветства като Божии чеда, които наистина странстват далеч от бащиния си дом, но които въпреки това не са забравени от Неговото сърце. Нищетата и грехът им увеличават още повече състраданието Му. Колкото повече се отдалечават от Него, толкова повече копнее за тях и толкова по-голяма жертва е готов да направи. ПХ 83.4

Всичко това учителите на Израил могат да разберат от Свещените свитъци, за които горделиво носеха славата на техни пазители и тълкуватели. Та нали когато Давид изпада в един от най-големите грехове, пише: “Скитах се като изгубена овца” (Пс. 119:176). И нали пророк Михей разкрива Божията любов към грешника с думите: “Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост” (Михей 7:18). ПХ 83.5

Глава 14—ЩЕ ОТДАДЕ ЛИ БОГ ПРАВОТО НА СВОИТЕ ИЗБРАНИ?

ИЗГУБЕНАТА ОВЦА