Loading...
Larger font
Smaller font
Copy
Print
Contents

Притчи Христови

 - Contents
  • Results
  • Related
  • Featured
No results found for: "".
  • Weighted Relevancy
  • Content Sequence
  • Relevancy
  • Earliest First
  • Latest First
    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents

    На скалисти места

    „А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада” (Мат.13:20,21).ПХ 14.2

    Семето, посято на скалиста земя, не намира необходимата му дълбочина в почвата. Растението пониква бързо, но коренът му не може да пробие скалата, за да намери хранителни вещества, които ще поддържат растежа му, и то скоро загива. Мнозина, от изповядващите се за религиозни са слушатели, приличащи на скалистата почва. Подобно на скалата в земния пласт, егоизма на естественото сърце лежи под почвата на добрите им желания и стремежи. Любовта на Аза не е подчинена. Тези хора не виждат огромния проблем на греха и сърцето им не е смирено под товара на вината. Тази група лесно може да бъде убедена и да се изяви като чисто нови духовно обърнати хора, но при тях религията е нещо изкуствено.ПХ 14.3

    Те отпадат не защото са приели Словото незабавно или защото се радват в него,. Веднага щом Матей чува призива на Спасителя, той става, оставя всичко и тръгва след Него. Веднага щом Божественото слово идва до нашите сърца, Бог желае да го приемем; и е правилно да го приемем с радост. „Ще има радост на небето за един грешник, който се кае” (Лука 15:7). Радост има в душата, която вярва в Христос. Но тези, които в притчата приемат словото незабавно, не пресмятат цената. Не взимат под внимание това, което Словото изисква от тях. Не го изправят лице в лице с житейските си навици и не се предават напълно под неговото ръководство.ПХ 14.4

    Корените на растението се впускат надълбоко в почвата и скрити от човешкия поглед подхранват живота му. Така е и с християнина. Именно чрез невидимата връзка между душата и Христос и чрез вяра духовният живот се поддържа. Този тип слушатели, оприличени на каменисто място, зависят от себе си вместо от Христос. Доверяват се на добрите си дела и мотиви и са силни в собствената си правда. Не търсят силата си в Господа и в могъществото на Неговото величие. Такива „нямат корен в себе си”, защото не са свързани с Христос. ПХ 14.5

    Горещото лятно слънце, което укрепва и прави твърдото семе да узрее, унищожава семената, без дълбочина на корените. Затова такъв човек „корен няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада” (Мат.13:21). Мнозина приемат евангелието като начин да избягат от страдания вместо да се освободят от греха. Радват се за кратко, защото смятат, че религията ще ги освободи от трудности и изпитания. И докато животът си тече гладко покрай тях, те изглеждат като последователни християни. Но се провалят при жестокия изпит на изкушението. Не могат да търпят упреци заради Христовото име. Когато Божието слово им посочва любим грях или изисква себеотрицание или жертва, те отпадат. Твърде много усилия им струва да направят радикална промяна в живота си. Гледат на настоящото си неудобство и изпитание и забравят за вечните реалности. Подобно на учениците, които напускат Исус, те са готови да кажат: „Тежко е това учение, кой може да го слуша?” (Йоан 6:60). ПХ 14.6

    Твърде много хора твърдят, че служат на Бога, но нямат основано на опита познание за Него. Желанието им да вършат волята Му се основава на собствените им склонности, а не на дълбокото убеждение, получено от Светия Дух. Поведението им не е в хармония с Божия закон.Изповядват, че са приели Христос за Свой Спасител, но не вярват, че ще получат сила да победят греховете си. Нямат лична връзка с живоя Спасител и характерите им разкриват, както наследствени, така и придобити слабости.ПХ 15.1

    Едно е да си съгласен по принцип с действието на Светия Дух, а съвсем друго е да приемаш делото Му като укорителен призив за покаяние. Мнозина изпитват чувство на отчуждение от Бога, осъзнаване на своето робуване на егото и греха. Те правят усилия за промяна, но не разпъват своето Аз. Не се предават напълно в ръцете на Христос, търсейки небесни сили, за да вършат волята Му. Не желаят да бъдат оформени по Божи образ. Познават своите недостатъци, но не се отказват от конкретни свои грехове. С всяко погрешно действие старото егоистично естество набира сили.ПХ 15.2

    Единствената надежда за тези души е да осъзнаят за себе си истинността на Христовите думи към Никодим: „Трябва да се родите отново”. „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство” (Йоан 3:7,3)ПХ 15.3

    Истинската святост означава напълно да се предадеш в служба за Бога. Това е условието за истински християнски живот. Христос иска от нас безрезервно посвещение и неразделно служене. Той изисква сърцето, ума, душата и силите. Егоизмът не трябва да бъде подхранван. Живеещият за себе си не е християнин. ПХ 15.4

    Любовта трябва да бъде действен принцип. Тя е фундаментът на Божието управление на небето и земята и трябва да бъде основата на християнския характер. Единствено тя може да го направи и да го поддържа твърд и непоколебим във времето, да му даде способността да устои на изпитанията и изкушенията.ПХ 15.5

    Любовта се разкрива и в готовността за жертване. Изкупителният план е изпълнен чрез жертва — толкова всеобща, дълбока и висока, че е реално неизмерима. Христос дава Себе Си за нас и приемащите Го, ще са готови да жертват всичко в името на своя Изкупител. Мисълта за Неговата слава и почит ще изпреварва всичко останало. Ако обичаме Исус, ще обичаме и да живеем за Него, да представяме благодарствените си приноси пред Него, да работим за Него. Самият труд ще бъде лек. Заради името Му с радост ще понасяме болки, страдания и жертви. Ще сме съпричастни на копнежа Му да спасява хората. Ще чувстваме същата непреодолима жажда за достигане на човешки души, каквато Той изпитва. ПХ 15.6

    Това е религията на Христос. Всичко по-малко от това е измама. Никаква теория за истината или изповядване на ученичество няма да спасят нечия душа. Не принадлежим на Христос, ако не сме Негови напълно. Заради своята половинчатост в християнския си живот хората стават слаби в целите си и променливи в желанията си. Опитът да се служи както на егото, така и на Христос, превръща човека в слушател, подобен на скалиста почва. Той няма да устои, когато изпитанията го връхлетят.ПХ 16.1

    Larger font
    Smaller font
    Copy
    Print
    Contents