Спасителят е гост на празненството в дома на фарисей. Той приема покани както от богати, така и от бедни. Според обичая Си използва случая, за да представи Своите поучения от истината. Сред евреите свещеното празненство се свързва с всички периоди на национална и религиозна радост. За тях то е символ на благословенията на вечния живот. Голямото празненство, на което ще седнат с Авраам, Исаак и Яков, докато езичниците стоят отвън и гледат с копнеж е тема, обсъждана с удоволствие. Христос желае да им даде урок на предупреждение и поука. Този път го онагледява чрез притчата за голямата вечеря. Евреите мислят да запазят за себе си Божиите благословения както за сегашния, така и за бъдния живот. Не приемат Божията милост към езичниците. Чрез притчата Христос показва, че в същото време самите те отхвърлят поканата на благодатта, призванието за Божието царство. Показва, че пренебрегнатата от тях покана трябва да се отправи към презрените, към онези, при чиито вид придръпват одеждите си, като че ли са прокажени и се налага да бъдат отбягвани. ПХ 101.1

В избора на гостите за празненството си фарисеят се съобразява със собствения си егоистичен интерес. Христос му казва: “Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните” . ПХ 101.2

Тук Христос повтаря наставлението, което е дал на Израил чрез Моисей. Чрез техните свещени празненства Господ постановява “чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат” (Второзак. 14:29). Тези съображения трябвало да бъдат като нагледни поучения за Израил. Приучени така на радостта от истинската благотворителност, хората трябвало през цялата година да се грижат за опечаления и бедния. А тези празненства съдържат по-дълбок смисъл. Духовните благословения, дадени на Израил, не са само за самите тях. Бог им бе дава Хляба на Живота, за да могат да го разчупят за света. ПХ 101.3

Това дело не е изпълнено и Христовите думи, изобличили себичността им, не се нравят на фарисеите. Надявайки се да отклони разговора в друга насока, един от тях с лицемерно набожно изражение извиква: “Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство”. Говори така уверено, като че неговото място в царството е сигурно. Мнението му бе сходно с убеждението на радващите се, че се спасяват чрез Христос, без същевременно да изпълняват условията, при които е обещано това спасение. Духът му е като на валаамовия, когато се молеше: “Дано умра както умират праведните и сетнините ми да бъдат както техните” (Числа 23:10). Фарисеят не мисли за собствената си годност за небето, а се надява да се наслаждава в него. 3абележката му е предназначена да отклони умовете на гостите на празненството от темата за практическите им задължения. Мисли да ги пренесе от сегашния живот към предстоящото бъдещо възкресение на праведните. ПХ 101.4

Христос чете в сърцето на преструващия се фарисей. Без да отмества поглед от него, Той открива пред присъстващите характера и стойността на сегашните привилегии на Божия народ. Показа им, че имат участие в настоящето, за да получат благословения в бъдещето. ПХ 102.1

“Някой си човек - казва Той - даде голяма вечеря и покани мнозина.” Когато идва времето за празненството, стопанинът изпраща слугата си до очакваните гости с втора покана: “Дойдете, понеже всичко е вече готово”. Но се сблъсква със странно безразличие. “Те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. А друг рече: Ожених се и затова не мога да дойда.” ПХ 102.2

Нито едно от извиненията не е основателно. Човекът, който “трябваше да излезе и да види” парчето земя, вече го е виждал при купуването. Припряността му да отиде точно тогава се дължи на факта, че интересът му е погълнат от покупката. Воловете също са купени. Изпробването им е само за задоволяване на интереса на купувача. Третото извинение също няма основание. Едва ли женитбата на въпросния гост би могла да бъде достатъчна причина, за да осуети присъствието му на празненството. Неговата жена също би била добре дошла. Но си има собствени планове за веселие и за него те са по¬-привлекателни от празненството, на което е обещал да присъства. Предпочиташе развлечения в общество, различно от това на този домакин. Не моли за извинение и дори и не се опитва да бъде учтив в отказа си. Неговото “не мога” прикриваше само истинското “не желая да дойда”. ПХ 102.3

Всички извинения издават състояние на ангажиран ум. Други интереси поглъщат изцяло предвидените гости. Поканата, която са се зарекли да приемат, се пренебрегва и с безразличието си обиждат великодушния си приятел. Но чрез голямата вечеря Христос представя благословенията, предложени чрез евангелието. Храната не е нещо по-малко от самия Христос. Той е Хлябът, Който идва от небето, и от Него потичат потоците на спасение. Господните вестители прогласяват на евреите идването на Спасителя; те посочват Христос като “Божи Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29). В предвиденото от Него празненство Бог им предлага най-¬големия безценен Дар. Божията любов дава скъпото угощение и предвижда неизчерпаеми източници. “Ако яде някой от тоя хляб - каза Христос, - ще живее довека” (Йоан 6:51). ПХ 102.4

За да приемат поканата за евангелското празненство, се налага да подчинят светските си интереси на едничката цел ¬- получаването на Христос и Неговата правда. Бог дава всичко за човека и го моли да издигне служенето си към Него над всяко земно и себично съображение. Той не може да приеме разделено сърце, защото, погълнато от земни пристрастия, не може да бъде отдадено на Бога. ПХ 102.5

Това е урок за всички времена. Трябва да следваме Божия Агнец където и да отиде. Пред компанията на земни приятелства трябва да предпочетем Неговото водителство и присъствие, защото те струват много повече. Христос казва: “Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37). ПХ 102.6

Край семейната трапеза, когато разчупват насъщния си хляб, мнозина от времето на Христос повтарят думите: “Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство”. Но Христос показва колко е трудно да се намерят гости за трапезата, осигурена на безмерна цена. Слушащите думите Му знаят, че са пренебрегнали поканата на благодатта. ПХ 103.1

Светските притежания, богатствата и удоволствията за тях са всепоглъщащи. До един всички отказват да приемат поканата. ПХ 103.2

Така е и сега. Извиненията, подтикващи към отказ от поканата за празненството, представляват цяла гама от извинения за отхвърляне на евангелската вест. Хората обявяват, че не могат да пренебрегнат светските си ангажименти заради съблюдаването на призивите на евангелието. Смятат временните си интереси за по-ценни от вечните. Нещо повече, получените от Бога благословения стават преграда и отделят душите им от своя Създател и Изкупител. Те не желаят да бъдат отвличани от светските си начинания и казват на вестителя на милостта: ,,3асега си иди; и когато намеря време, ще те повикам” (Деян. 24:25). Други изтъкват трудностите, които биха възникнали в обществените им връзки, ако трябва да се покорят на Божията покана. Те казват, че не могат да си позволят да не бъдат в хармония със своите роднини и съответните задължения. Така доказват, че те са описани в притчата. Домакинът на празненството смята необичайните им извинения за проява на неуважение към поканата. ПХ 103.3

Човекът, който казва: “Ожених се и затова не мога да дойда”, е представител на голяма група хора. Мнозина допускат жените или мъжете им да ги отклонят от желанието да следват Божията покана. Съпругът казва: “Докато жена ми се противопоставя, не мога да се покорявам на убежденията си. Нейното влияние би ми създало изключителни трудности в тази насока”. Жената чува щедрия апел: ,,Дойдете, понеже всичко е вече готово” и казва: “Моля те, нека бъда извинена. Съпругът ми отхвърля милостивата покана. Казва, че деловите му задължения са прекалено много. Трябва да съм с него и затова не мога да дойда”. Сърцата на децата са впечатлени. Те са готови да дойдат, но обичат майка си и баща си и докато двамата не се вслушват в евангелския призив, от тях не може да се очаква да отидат. Казват: “Извини ме!”. Всички те отхвърлят апела на Спасителя, защото се боят от разногласия в семейството. Предполагат, че чрез отказа да се покорят на Бога осигуряват мира и благополучието на своя дом, но това е самоизмама. Онези, които сеят себичност, ще пожънат себичност. Отхвърляйки Христовата любов, отхвърлят това, което единствено е в състояние да придаде чистота и устойчивост на човешката любов. Те не само ще изгубят небето, но още тук ще се лишат от истинската радост, заради която е пожертвано. ПХ 103.4

Домакинът на празненството учи как се посреща поканата и “разгневен, рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците”.ПХ 103.5

Той се отвръща от презрелите добротата му и кани група хора, които не са сити, не притежават къщи и имоти. Кани бедните и гладните и всички, които могат да оценят представените добрини. “Бирниците и блудниците - казва Христос - ви изпреварват в Божието царство” (Мат. 21 :31). Колкото и окаяни да са представителите на човечеството, които хората отхвърлят и от които се отвръщат, те не са толкова безчестни и така недостойни, че да не бъдат удостоени с Божието внимание и любов. Христос копнее да дойдат при Него всички обременени и потиснати от грижи и скърби. Жадува да им даде светлината, радостта и мира, които не се намират никъде другаде. Най-големите грешници са обекти на Неговото дълбоко състрадание и предана любов. Изпраща Своя Свят Дух да ги следва в любов, полага усилия да ги привлече към Себе Си. След като доведе бедните и слепите, слугата съобщава на господаря си: “Господарю, каквото си заповядал, стана, и още място има. И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми”. С това Христос насочва към делото на евангелието извън пределите на юдейството, по пътищата и пътеките на света. ПХ 104.1

Послушни на тази заповед, Павел и Варнава обявяват на евреите: “Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците. Защото така ни заповяда Господ, казвайки: Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята. И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот” (Деян. 13:46-48). ПХ 104.2

Прогласената от Христовите ученици евангелска вест съобщава за Неговото първо идване на света. Тя носи на хората радостната вест за спасение чрез вяра. Сочи напред към второто Му идване на света в слава, за да изкупи Своя народ. Поставя пред човечеството надеждата чрез вяра и послушание да участва в наследството на светиите в светлината. И днес тази вест се дава на хората. В същото време тя е свързана ръка за ръка с вестта за Второто Христово идване. Дадените от Него самия знамения за близкото Му идване са се изпълнили и чрез изучаването на Божието слово можем да се убедим, че Господ е на вратата. ПХ 104.3

В Откровение Йоан предсказва повсеместното възвестяване на евангелието точно преди Второто идване на Христос. Той вижда ангел, летящ “посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди” (Откр. 14:6-7). ПХ 104.4

В пророчеството предупреждението за съд заедно със свързаните с него послания е последвано от идването на Човешкия Син в облаците. Възвестяването на съда е обявяване на наближаващото Второ идване на Христос. И това прогласяване е наречено вечно благовестие. ПХ 104.5

Така проповядването на Второто идване на Христос, обявяването на неговото наближаване, е показано като съществен дял от евангелската вест.ПХ 104.6

Библията обявява, че в последните дни хората ще са погълнати от светски занимания, удоволствия и стремеж към богатство. Те ще са слепи за вечните реалности. Христос казва: “Както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото както и в ония дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (Мат. 24:37-39). ПХ 105.1

Така е и днес. Хората се втурват в преследване за печалба и угаждане, сякаш небе и друг свят и Бог не съществуват. В дните на Ной предупреждението за потопа се изпраща, за да стресне хората в тяхното зло и да ги призове към покаяние. Така и сега вестта за близкото Му идване е предназначена да ги изтръгне от всепоглъщащото им внимание към нещата в света. Тя е замислена да събуди усещанията им за вечните реалности, та да могат да се вслушат в поканата за Господнята трапеза. ПХ 105.2

Евангелската покана трябва да се даде на целия свят - “на всеки народ и племе, език и люде” (Откр. 14:6). Последната вест на предупреждение и милост трябва да осияе със славата си цялата земя. Трябва да стигне до всяка група - богати и бедни, известни и скромни. “Излез по пътищата и оградите казва Христос, “накарай ги да влязат, за да се напълни къщата Ми.” ПХ 105.3

Светът загива поради липсата на евангелието. Същесвува глад за Божието слово. Малцина са проповядващите Словото без примеси от човешка традиция. Въпреки че имат Библията в ръцете си, хората не получават благословението, което Бог е вложил в нея. Господ призовава служителите Си да занесат вестта Му до народа. Думите на вечния живот трябва да бъдат дадени на загиващите в греховете си. ПХ 105.4

В заповедта да се излезе по пътищата и оградите Христос представя делото на призваните да проповядват в Негово име. Целият свят е поле за проповедниците Му. Цялото човешко семейство е включено в тяхното паство. Господ желае словото Му на милост да стане близко на всяка човешка душа. ПХ 105.5

Това до голяма степен трябва да се извърши чрез работа с всеки поотделно. Този е методът на Христос. Неговата мисия се осъществява предимно чрез лични разговори. Той има правилен подход за приобщаването на всеки отделен човек. Чрез един човек вестта често се занася до хиляди. ПХ 105.6

Не трябва да чакаме хората да дойдат при нас. Трябва да ги потърсим там, където са. Когато словото се е проповядвало от амвона, е било начало делото. До мнозина евангелието никога няма да стигне, ако лично не им се занесе. ПХ 105.7

Поканата за празненството е дадена първо на еврейския народ - на народа, призван да стане учител и водител сред народите. В неговите ръце са пророческите свитъци, предричащи Христовото идване, на тях е дадено символичната служба, предвещаваща мисията на Спасителя. Ако свещениците и народът се бяха вслушали в призива, биха се обединили с Христовите вестители, за да отправят евангелската покана към света. Истината е изпратена до тях, за да я споделят. Когато отхвърлят апела, тя се изпраща до бедните, сакатите, хромите и слепите. Митари и грешници приемат поканата. Когато евангелският призив се изпраща на езичниците, тогава ще се работи по същия план на действие. Вестта трябва първо да се разнесе “по пътищата” - на хора, които имат активно участие в работата за света, на народните учители и водители. ПХ 105.8

Нека Господните вестители запомнят това. Словото трябва да дойде до пастирите на стадото, до определените от Бога учители, за да бъде чуто. Онези, които принадлежат към по-висшите класи на обществото, трябва да бъдат потърсени с нежна привързаност и братско отношение. Делови хора, заемащи високи и отговорни постове, хора с широки крестивни способности и научен похват, хора - гении, учители на евангелието, чието внимание не е насочвано към специалните истини за това време, трябва първи да чуят призива. На тях трябва да се даде поканата. ПХ 106.1

Необходимо е да се стигне и до богатите. Те имат нужда да бъдат подбудени да осъзнаят отговорността си като специално удостоени с даровете на Небето хора. Имат нужда да им се напомни, че трябва да дават отчет пред Онзи, Който ще съди живите и мъртвите. Богатият човек се нуждае от вашия труд в любов и страх Божи. Твърде често той разчита на богатствата си и не чувства своята застрашеност. Очите му трябва да бъдат привлечени към нещата с трайна стойност. Той има нужда да признае силата на истинската доброта, която казва: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Мат. 11 :28¬-30). ПХ 106.2

Високопоставените заради образованието, богатството или призванието си хора рядко се заговарят относно духовните въпроси. Много християнски служители се колебаят да се доближат до хората от тези класи. Но това не би трябвало да е така. Ако някой се дави, не трябва да стоим и да го гледаме как умира само защото е адвокат, търговец или съдия. Ако видим хора, устремени към пропастта, не бива да се колебаем да ги разубедим, независимо от това какъв е постът или призванието им. Също така не би трябвало да се колебаем да предупреждаваме хората за опасността, която грози душите им. ПХ 106.3

Никой от тях не бива да бъде пренебрегнат заради видимата му привързаност към светски неща. Мнозина от заемащите високи обществени постове са болни и угнетени от това суетно тичане и съществуване. Те копнеят за мир, какъвто не притежават. В най-висшите кръгове на обществото има гладуващи и жадуващи за спасение. Мнозина биха получили помощ, ако Господните служители лично, приветливо и със смекчено от Христовата любов сърце се приближават до тях. ПХ 106.4

Успехът на евангелската вест не зависи от заучени фрази, красноречиви свидетелства или дълбоки доводи. Той зависи от нейната простота и приспособяването й към душите, които гладуват за Хляба на живота. “Какво да сторя, за да се спася” ¬- това е потребността на душата. ПХ 106.5

До хиляди може да се стигне по най-обикновен и скромен начин. Най-интелектуалните, онези, които изглеждат най-надарени, често се освежават от най-простите думи на обичащите Бога и на умеещите да говорят за тази любов така естествено, както светският човек говори за най-дълбоко интересуващите го неща. ПХ 107.1

Често обаче добре подготвените и заучени думи имат слабо влияние. Истинното, почтено изявление на някой Божи син или Божия дъщеря, изречено с естествена простота, има сила да отвори вратата на сърца, които дълго са били затворени за Христос и Неговата любов. ПХ 107.2

Нека работещият за Христос помни, че не трябва да действа със собствени сили. Нека отправи поглед към Божия престол с вяра в Неговата сила да спасява. Нека се бори с Бога в молитва и после да работи с всички дадени му способности. Светият Дух се изпраща като негова укрепваща сила. Прислужващи ангели ще бъдат на негова страна, за да впечатляват сърцата. ПХ 107.3

Ако водителите и учителите на Ерусалим биха приели истината, която Христос донася, какъв мисионски център щеше да стане градът им! Отстъпническият Израил щеше да бъде покаян. Огромна армия щеше да се събере за Господа. И колко бързо щяха да разнесат евангелието до всички части на света. И сега, ако хора с влияние и способности могат да се спечелят за Христос, колко много би могло да се направи за изправянето на падналите, колко средства могат да се съберат, за да се разпръсне надлъж и нашир известието за спасение! ПХ 107.4

Поканата може бързо да се разпрати и да се съберат гости за Господнята трапеза. ПХ 107.5

Не трябва обаче да мислим само за великите и таланливи хора, а да пренебрегваме по-бедните. Христос наставлява вестителите Си да отидат и до онези по пътеките и оградите, при бедните и низшите. По дворовете и улиците на големите градове, по тихите пътеки на селата има семейства и самотни - може би чужденци, които не принадлежат към никаква църква и които в самотата си мислят, че Бог ги е забравил. Те не знаят какво трябва да направят, за да бъдат спасени. Мнозина са затънали в грях. Мнозина са в беда. Те са притиснати от страдание, недоимък, неверие и отчаяние. Всякакви болести ги измъчват и физически и духовно. Копнеят да намерят утеха за скърбите си. Сатана ги изкушава да я търсят в страсти и удоволствия, водещи ги до разруха и смърт. Предлага им плодове от Содом, които ще станат на пепел в устните им. Харчат парите си за нещо, което не е хляб, и труда си ¬за нещо, което не насища. ПХ 107.6

Във всички страдащи трябва да виждаме онези, които Христос е дошъл да спаси. Неговата покана към тях е: “О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; да, дойдете купете вино и мляко, без пари и без плата... Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мене, послушайте и душата ви ще живее” (Ис. 55:1-3). ПХ 107.7

Бог ни дава специална заповед да закриляме странниците, несретниците и бедните, които са духовно слаби. Мнозина, които изглеждат напълно равнодушни към религиозните неща, копнеят в сърцето си за покой и мир. И макар да са затънали дълбоко в греха, все още има възможност да се спасят.ПХ 107.8

Христовите служители трябва да следват Неговия пример. Когато отива от място на място, Той успокоява страдащите и изцелява болните. После им представя великите истини, отнасящи се до царството Му. Това е задачата и на Неговите последователи. Когато облекчавате физическите страдания, ще намерите начини да помагате и в духовните нужди. Можете да сочите към възвишения Спасител и да разкажете за любовта на Великия Лекар, Който единствен има силата да възстановява. ПХ 108.1

Кажете на окаяните нещастници, на заблудилите се, че не е нужно да се отчайват. Макар да са сгрешили и да са без праведен характер, Бог се радва да им даде именно радостта от Своето спасение. Той изпитва удовлетвореност да взима видимо безнадежден материал, онези, изпитали въздействието на Сатана, и да ги направи субекти на Своята благодат. Радва се, когато ги избавя от гнева, който трябва да се излее върху непокорните. Кажете им, че за всяка душа има изцеление и очистване. За тях има място на Господнята трапеза. Той чака, за да ги посрещне с “добре дошли”. ПХ 108.2

Излезлите по пътища и огради ще намират хора с различен от техния характер, които ще се нуждаят от тяхната подкрепа. Това са живеещите според цялата светлина, която имат, и служещите на Бога според най-доброто, което знаят. Но те осъзнават, че за тях и за тези около тях, трябва да се извърши голямо дело. Едва започващи да съзират мъждукането на по-голяма светлина, вече копнеят за по-задълбочено познание на Бога. Със сълзи на очи молят Господ да им изпрати благословението, което чрез вяра разпознават в далечината. Мнозина от тях живеят при много скромни условия и поради това светът не ги зачита. Има и мнозина, за които проповедници и църкви не знаят нищо. Но те са свидетелите на Бога в низшите и окаяни места. Такива хора може да са имали малко светлина и малко възможности за християнско образование, но жадуват да подкрепят другите сред голота, глад и студ. Нека настойниците на многообразната Божия благодат да издирват такива души, да посещават домовете им и да задоволят нуждите им чрез силата на Светия Дух. Изследвайте Библията с тях и заедно се молете с простота, под действието на Светия Дух. Христос ще даде на служителите Си вест, която ще бъде като небесен хляб за душата. Скъпоценното благословение ще бъде разнесено от сърце на сърце, от дом на дом. ПХ 108.3

Дадената в притчата заповед “Накарай ги да влязат” често се изопачава. Разглежда се като мнение, че трябва да насилваме хората да приемат евангелието. Но това посочва по-¬скоро неотложността на поканата и ползотворността на представените подбуди. Евангелието никога не използва насилие, за да идват хората при Христос. Неговата вест е: “О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите” (Ис. 55:1). “Духът и невястата казват: Дойди… И който иска, нека вземе даром водата на живота” (Откр. 22:17). Силата на Божията любов и благодат ни принуждава да дойдем. ПХ 108.4

Спасителят казва: “Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той - с Мене” (Откр. 3:20). Христос не се страхува от презрение и не се оставя да бъде отблъснат чрез заплахи. Постоянно търси изгубените с думите: “Как да те предам?” (Осия 11:8). И макар упоритите сърца да отхвърлят любовта Му, Той се връща и ги умолява с още по-голяма сила: “Ето, стоя на вратата и хлопам”. Побеждаващата сила на Неговата любов принуждава душите да дойдат и да Му кажат: “Твоята благост ме е направила велик” (Пс. 18:35). ПХ 108.5

Христос ще вложи у вестителите Си същата нежна любов, която сам Той има при търсенето на изгубените. Не трябва само да казваме “ела”. Някои чуват призива, но душите им са твърде безчувствени, за да доловят значението му. Очите им са твърде слепи, за да видят приготвеното за тях добро. Мнозина осъзнават своето голямо падение. Те казват: “Не съм достоен за помощ, искам да остана сам”. Но работниците не трябва да престават. Укрепвайте с нежна, състрадателна любов обезкуражените и безпомощните. Дайте им своята смелост, своята надежда, своята сила. С доброта ги насърчавайте да дойдат. “Към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви, други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня” (Юда 22-23). ПХ 109.1

Ако служителите вървят с вяра, Бог ще придаде сила на вестта им. Ще бъдат способни да представят любовта Му и опасността от отхвърлянето на Божията благодат така, че хората да не може да не приемат евангелието. Христос ще извърши незнайни чудеса, ако човечеството изпълни поверената му от Бога задача. Колкото и да е голямо, преобразяването в човешкото сърце може да се осъществи днес, както е ставало някога в миналото. Джон Бънян е избавен от невежеството и гуляджийството, а Джон Нютон - от търговията с роби, за да възвестяват след това Възнесения Спасител. Сред хората днес също могат да бъдат спасени един бънян и един нютон. Чрез човешки инструменти, които сътрудничат на божествените, не един клет несретник ще бъде преобразен и в своето духовно обръщане ще търси да възстанови Божия образ в себе си. Някои хора са с твърде оскъдни възможности, ето защо лъчи от светлина ще стигнат до вървелите в пътя на заблудата, защото не са познавали по-добър. Както Христовите думи: „Днес трябва да престоя у дома ти” (Лука 19:5) са отправени към Закхей, така словото ще бъде отправено и към тях. И ще се разбере, че смятаните за закоравели грешници имат сърца, нежни като на дете, защото Христос е благоволил да им засвидетелства Своето внимание. Затъналите в най-груба заблуда и грях ще прогледнат и ще заемат мястото на други с възможности и привилегии, но неоценени от тях. Те ще принадлежат към Божиите избрани, призвани скъпоценни; и когато Христос дойде в царството Си, те ще стоят най-близо до престола Му. ПХ 109.2

Но “внимавайте да не презрете Този, Който говори” (Евр. 12:25). ПХ 109.3

Исус казва: “Никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми”. Който е отхвърлил поканата, няма да бъде поканен отново. Като не признават Христос, евреите закоравяват сърцата си и се предават под властта на Сатана. Ако Божията любов не се оценява и не стане траен принцип за смекчаване и покоряване на душата, ще сме напълно изгубени. Господ не може в по-голяма степен от вече стореното да изяви любовта Си. Ако любовта на Исус не покори сърцето, няма друго средство, чрез което да се стигне до нас. ПХ 109.4

Всеки път, когато отказвате да се вслушате в благодатната вест, затвърждавате своето неверие. След всеки път, когато пропускате да отворите вратата на сърцето си за Христос, все по- слабо ще долавяте гласа на Този, Който ви говори. Така свеждате до минимум благоприятните си възможности да откликнете на последния благодатен призив. Не допускайте за вас да се напише това, което някога се е писало за древния Израил: “Ефрем се е прилепил към идолите; оставете го” (Осия 4:17). Не оставяйте Христос да плаче за вас, както ридаеше за Ерусалим: “Колко пъти съм искал да събера твоите чеда, както кокошка прибира пилците под крилете си, но не искахте! Ето, оставя се домът ви пуст” (Лука 13:34-35). ПХ 109.5

Живеем във време, когато за последен път към човешките чеда прозвучава вестта на милост и покана. Заръката “Излез по пътищата и оградите” все още се предлага. Христовата покана се отправя към всяка душа. Вестителите казват: ,Дойдете, понеже всичко е вече готово”. Небесни ангели все още работят в тясно сътрудничество с хората. ПХ 110.1

Светият Дух се опитва по всякакъв начин да ви привлече. Христос очаква знак, който ще предвещава отключване и отваряне на вратата на сърцето за Неговото влизане. Ангели чакат да занесат в небето радостното известие, че е намерен още един изгубен грешник. Небесните множества чакат, с готовност да погалят арфите си и да запеят песен на радост за това, че още една човешка душа е приела поканата за евангелското празненство. ПХ 110.2

Глава 17—ОСТАВИ Я И ТОВА ЛЯТО

Глава 19—МЯРКАТА НА ПРОЩЕНИЕТО