ДРУГИ ТАЛАНТИ

Особените дарби на Духа не са единствените таланти, представени в притчата. Тя включва всички дарби и дарове, били те вродени или придобити, естествени или духовни. Всички трябва да се използват в Христовото служене. Като Негови ученици ние Му се предаваме изцяло с всичко, което притежаваме. Той ни връща същите дарби пречистени и облагородени, за да бъдат използвани за Негова прослава в благословението на ближните ни. ПХ 154.4

Бог е дал на всеки човек “според способността му”. Талантите не са разпределени по равно. Този, който има способността да използва пет таланта, получава пет. Ако може да усъвършенства два, получава два. Може ли мъдро да употреби един, получава един. Никой не трябва да се оплаква, че не е получил по-големи дарби, защото Този, който е разпределил на всекиму, е еднакво почетен чрез усъвършенстването на поверената дарба, било то малка или голяма. Комуто са поверени пет таланта, трябва да отговаря за обогатяването на петте, а който има един — за усъвършенстването на единия. Бог очаква възвръщаемост “според колкото има човек, а не според колкото няма” (2 Кор. 8:12). ПХ 154.5

В притчата този, който “получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. Също и тоя, който получи двата, спечели още два”. Колкото и да са талантите, трябва да се приведат в действие. Най-важното за нас е не колко сме получили, а какво правим с онова, което имаме. Развитието на всички наши сили е първата ни задача, чието изпълнение дължим на Бога и на ближните си. Ако способността и ползотворността ни не нарастват с всеки изминат ден, не изпълняваме предназначението си в живота. Изповядваме ли вярата си в Христос, ние се задължаваме да направим всичко възможно като работници на Учителя и би трябвало да развиваме всяка способност до най-висока степен на съвършенство, за да можем да извършим най-много добро, на което сме способни. ПХ 155.1

Господ има велико дело за извършване. В бъдещия живот ще повери най-много на най-предано и доброволно служещите в настоящия живот. Той избира Своите деятели и всеки ден при различни обстоятелства им дава изпитание от плана Си. По чистосърдечното старание в служенето избира сътрудниците Си не защото са съвършени, а защото чрез връзката си с Него могат да придобият съвършенство. ПХ 155.2

Бог ще приеме само решените да се стремят нагоре. Той изправя всеки активен човек пред задължението да дава най-доброто от себе си. От всички се изисква нравствено съвършенство. Никога не трябва да снижаваме мерилото на правдата, за да угодим на наследени или придобити склонности към злотворство. Нужно е да разберем, че несъвършенството на характера е грях. Всички праведни качества обитават в Бога като едно съвършено, хармонично цяло и всеки, приел Христос като личен Спасител, е привилегирован да ги притежава. А онези, които биха искали да са сътрудници заедно с Христос, трябва да се стремят към съвършенство на всяка част на тялото и всяка умствена способност. Истинското възпитание е подготовка на физическите, умствените и моралните сили за извършването на всяко задължение. Това е обучение на тялото, ума и душата за служене на Бог. То е възпитанието, което ще остане във вечния живот. ПХ 155.3

От всеки християнин Господ изисква да бъде изпълнителен и дееспособен във всяка насока. За да осигури доброволното ни служене, Христос ни е възнаградил дори със собствената Си кръв и страдание. Той е дошъл в нашия свят, за да ни покаже как да работим и какъв дух да внесем в дейността си. Желае да научим как най¬-добре можем да разгърнем Неговото дело и да прославим името Му в света, увенчавайки с чест, с най-голяма любов и посвещение спрямо Отец, Който “толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). ПХ 155.4

Христос не ни дава уверението, че постигането на съвършенство е нещо лесно. Благородният, всестранно развит характер не се наследява. Не идва при нас по случайност. Благородният характер се придобива чрез лично усилие посредством Христовите заслуги и благодат. Бог дава талантите и умствените сили; ние оформяме характера чрез сериозна, неуморна борба със себе си. Трябва да се води битка след битка срещу наследените склонности. Ще ни се наложи строго да се самокритикуваме и да не допускаме дори една неприемлива черта да остане непоправена. ПХ 155.5

Нека никой не казва: “Не мога да поправя недъзите на характера си”. Стигнете ли до подобен извод, със сигурност ще пропуснете да получите вечен живот. Невъзможността е заложена в собствената ви воля. Ако не искате, не бихте могли да надделеете. Действителната трудност произлиза от покварата на неосветеното сърце и от едно нежелание да се подчиним на Божия контрол. ПХ 156.1

Мнозина, надарени от Бога да вършат големи дела, правят малко, защото малко се опитват. Хиляди преминават през живота без определена цел, заради която да живеят, и без критерии за постигнатото. Такива ще получат отплата, съответна на делата си. ПХ 156.2

Помнете, че няма да постигнете по-високо ниво от това, което сами си определите. Затова поставете високо целта си и стъпка по стъпка, дори и с мъчителни усилия, със себеотрицание и жертва, изкачвайте малко по малко стълбата на прогреса. Нека нищо не ви спира. Участта не оплита в примките си човешкото същество така, че то да остане безпомощно и в несигурност. Противопоставянето на обстоятелствата ще създаде твърда решимост за преодоляването им. Унищожаването на една бариера ще придаде по-голяма способност и смелост да се върви напред. Упорствайте решително в правилната посока и обстоятелствата ще бъдат ваши помощници, а не препятствия. ПХ 156.3

Бъдете амбициозни, за да изградите всяка добродетел на характера за прослава на Учителя. Във всяка фаза от развитието си трябва да сте угодни на Бога. Това можете да сторите така, както и Енох угажда на Бога въпреки извратената епоха. А в наши дни има еноховци. ПХ 156.4

Устоявайте подобно на Даниил - предания държавник, човекът, който никое изкушение не можа да поквари. Не разочаровайте Онзи, Който така ви обикна, че даде собствения Си живот, за да заличи греховете ви. Той казва: “Отделени от Мене не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Помнете това. Допуснели ли сте грешка, вие със сигурност печелите победата, ако я осъзнаете и погледнете на нея като на сигнал за предупреждение. Така превръщате поражението в победа, разочаровайки противника и прославяйки своя Изкупител. ПХ 156.5

Оформеният по Божие подобие характер е единственото съкровище, което можем да вземем от този свят в следващия. Хората, наставлявани от Христос в този свят, ще вземат със себе си в небесните обиталища всяка божествена придобивка. И в небето трябва непрестанно да се усъвършенстваме. Колко важно е тогава развитието на характера в този живот. ПХ 156.6

Небесните умове сътрудничат с човешкия служител, който с непоколебима вяра търси съвършенството на характера, за да стигне до истинското съвършенство. На всеки, зает с това дело, Христос казва: “Аз съм от дясната ти страна, за да ти помогна”.ПХ 156.7

Щом си сътрудничи с Божията воля, човешката става всесилна. Всяко нещо, което трябва да се извърши по Негова заповед, може да се извърши чрез Неговата сила. Всички Негови повели са пълномощия. ПХ 157.1