ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ЕВРЕЙСКАТА НАЦИЯ

Когато Христос разказва притчата за богатия човек и бедния Лазар, мнозина от еврейския народ се намират в окаяното положение на богаташа, използващи Божиите блага за свое облагодетелстване, като по този начин се подготвят за присъдата: “Претеглен си на везните и си намерен за недостатъчен” (Дан. 5:27). Богаташът получава в изобилие всякакви материални и духовни благословения, но отказва да сътрудничи на Бога при използването им. Така бе и с еврейската нация. Господ прави от евреите пазители на свещената истина. Той ги определя за стопани на Неговата благодат. Дава им всяко духовно и временно предимство и ги призовава да споделят с други тези благословения. Дадени са им специални наставления за отношението им към изпадналите в беда техни братя, към пришълеца и към бедните сред тях. ПХ 124.2

Те не трябва да търсят във всичко и навсякъде само собствената си изгода, а да си спомнят за изпадналите в нужда и да споделят с тях придобитото. Бог обещава да ги благослови в съответствие с техните дела на любов и милосърдие. Подобно на богатия човек те не протягат ръка за помощ при облекчаване на временните или духовни нужди на страдащото човечество. Изпълнени с надменност, те се смятат за избран и облагодетелстван от Бога народ, въпреки че нито Му служат, нито Му се покланят. Възлагат надеждата си на факта, че са Авраамови чеда. “Ние сме Авраамово потомство”, казват те горделиво (Йоан 8:33). ПХ 124.3

Когато кризата идва, става ясно, че са се отдалечили от Бога и се осланят на Авраам като на Бог. ПХ 124.4

Христос копнее лъчите на Божията светлина да проникнат в помрачените умове на еврейския народ. Той им казва: “Ако бяхте авраамови чеда, авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил” (Йоан 8:39-40). ПХ 124.5

Христос не признава унаследена добродетел. Той учи, че духовната връзка превъзхожда всяка естествена. Евреите твърдят, че са потомци на Авраам, но пропускът им да вършат Авраамовите дела говори, че не са истински негови чеда. Само хармониращите духовно на Авраам чрез послушание към Божия глас се смятат за истински негови потомци. Макар че Лазар принадлежи към класата, разглеждана от хората като низша, Христос го отъждествява с един от тези, които патриархът Авраам ще приеме в най-близкото си обкръжение. ПХ 124.6

Въпреки че е заобиколен от всички удобства, които богатството може да даде, богаташът е толкова невеж, като постави Авраам на мястото на Бога. Ако бе оценил своите големи привилегии и бе позволил на Божия Дух да направлява ума и сърцето му, щеше да има съвсем друга позиция. Това се отнася и за нацията, която той представлява. Ако юдеите бяха откликнали на Божия повик, бъдещето им щеше да е съвсем различно. Щяха да притежават истинска духовна проницателност. Те имат блага, които Бог би могъл да преумножи, предоставяйки им достатъчно средства за благословение и просветление на целия свят. Но те толкова се отдалечават от Божиите разпоредби, че целият им живот става извратен. Пропускат да използват дарбите си като Божии домоуправители в съзвучие с истината и правдата. Не взимат предвид вечността и резултатът от тяхната измяна е разрухата на цялата нация. ПХ 125.1

Христос знае, че при разрушаването на Ерусалим евреите ще си спомнят Неговите предупреждения. Така и става. Когато бедствието връхлита Ерусалим, когато глад и страдания от всякакъв вид сполетяват народа, те си спомнят тези Негови думи и разбрат притчата. Сами си навличат страданието, отказвайки да пропуснат дадената от Бога светлина да стигне с лъчите си до света. ПХ 125.2