ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Заключителните сцени от историята на тази земя са описани в последната част на притчата за богатия човек и бедния Лазар. Този богаташ се нарича Авраамов син, но една непреодолима пропаст - един лошо развит характер - го отделя от Авраам. Патриархът е служил на Бога, следвайки словото Му с вяра и послушание. Но богаташът малко мисли за Бога и още по-малко - за нуждите на страдащото човечество. Голямата бездна, утвърдена между него и Авраам, е бездната на непокорството. Мнозина и днес следват същия път. Въпреки че са църковни членове, те си остават непокаяни. Може да присъстват на богослужението, може да пеят: “Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже” (Пс.42:1), но всичките им външни прояви свидетелстват за лъжа. В Божиите очи те не са по-праведни и от най-лошия грешник. Копнеещата за възбудата на светското удоволствие душа и изпълненият с любов към показност ум не могат да служат на Бога. Подобно на богаташа в притчата такъв човек не е склонен да воюва срещу плътската похот. Целта му е да угоди на апетита. Избира атмосферата на греха и, внезапно грабнат от смъртта, влиза в гроба с характер, оформен приживе със съдействието със сатанинските сили. В гроба няма власт да избира нито добро нито зло, понеже в деня, когато човек умира, “загиват намеренията му” (Пс. 146:4; Екл. 9:5-6). ПХ 125.3

Когато Божият глас събуди мъртвите, всеки ще излезе от гроба с подхранваните апетити и страсти, предпочитания и недоволства, докато е бил жив. Бог няма да извърши чудо, за да преобрази човека, който не е пожелал това, когато са му били предоставени всяка възможност и всяко улеснение. През живота си той не се е наслаждавал в Господа и не е намирал радост да Му служи. Характерът му не е в хармония с Бога, така че такъв човек няма да бъде щастлив в небесното семейство. ПХ 125.4

И днес в света съществуват хора със своя правда. Те не са нито лакомници, нито пияници или безверници, но желаят да живеят за себе си, а не за Бога. Той не е в мислите им. Затова те се причисляват към невярващите. Ако им се даде възможност да влязат през портите на Божия град, няма да имат право на дървото на живота, защото не са приели Божиите заповеди, когато са им излагани с всичките към тях условия. Те не са служили на Бога в този свят; следователно не биха Му служили и после. Такива хора не биха могли да живеят в Неговото присъствие и биха предпочели всяко друго място пред небето. ПХ 126.1

Да се поучим от Христос означава да приемем Неговата благодат и Неговия характер. Но онези, които не оценяват и не използват скъпоценните възможности и светите влияния, предоставени им на земята, не са годни да вземат участие в чистото небесно поклонение. Характерите им не са преобразени по Божие подобие. Чрез собствената си небрежност сами са си изкопали бездънна пропаст, която с нищо не може да се запълни. Между тях и праведните е утвърдена голяма бездна. ПХ 126.2