На Елеонския хълм Христос говори на учениците Си за Своето Второ идване на света. Той определя някои знамения, които трябва да покажат това предстоящо събитие, и им заръчва да бдят и да бъдат готови. И отново повтаря предупреждението: “И тъй, бдете, защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде”. След това показва какво означава да се бди за Неговото идване. Времето трябва да се прекара не в бездейно очакване, а в усърдна работа. Тази поука ни даде в притчата за талантите. ПХ 153.1

“Защото - каза Той - е както когато човек при тръгването си за чужбина свиква своите слуги и им предаде имота си. На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му и тръгна.” ПХ 153.2

Заминаващият за чужбина човек представлява Христос. Скоро след като изрича тази притча, Той трябва да напусне земята и да се отправи към Небето. Служителите или слугите от притчата представляват Христовите последователи. Ние не сме свои си. Били сме “с цена купени” (1 Кор. 6:20), не “с тленни неща - сребро или злато,... но със скъпоценната кръв на Христос” (1 Петр. 1 :18-19); “за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал” (2 Кор. 5:15). ПХ 153.3

Всички хора са купени на тази безценна цена. Бог изсипва цялата небесна съкровищница в този свят, дарявайки му чрез Христос пълнотата на небето и изкупва волята, чувствата, ума и душата на всяко човешко същество. Всички хора, независимо дали са вярващи или не, са Господня собственост. Всеки един е призован да Му служи и във великия съден ден всички ще бъдат задължени да дадат сметка за начина, по който са се отзовали на този призив. ПХ 153.4

Не всеки обаче зачита Божиите изисквания. Към тях спадат онези, които изповядват, че са приели Христовото служене, и в притчата са представени като Негови служители. ПХ 153.5

Христовите последователи са изкупени, за да служат. Нашият Господ учи, че истинският смисъл на живота е служенето. Самият Христос е работник и на всички Свои последователи Той дава закона на служенето - служенето на Бога и на братята си. Тук Христос представя на света по-висше разбиране за живота, отколкото познатото. Чрез живот на служене за другите човек влиза във връзка с Христос. Законът на служенето става свързваща брънка, която ни съединява с Бога и с другите. ПХ 153.6

На Своите служители Христос поверява “имота Си” - нещо, което трябва да се употреби за Него. Той дава “на всеки според способността му”. Всеки си има своето място във вечния небесен план и трябва да работи в сътрудничество с Христос за спасението на човешки души. Мястото, приготвено за нас в небесните дворове, е точно толкова сигурно, колкото и отреденото ни на земята специално място, където трябва да работим за Бога. ПХ 153.7

Глава 24—БЕЗ СВАТБАРСКА ДРЕХА

ДАРБИ НА СВЕТИЯ ДУХ