Петър задава на Христос следния въпрос: “господи, до колко пъти като съгреши брат ми да му прощавам?” (Мат.18:21). Равините ограничават прощението до три пъти. Петър, съобразявайки се с учението на Христос, мисли да го удължи до седем пъти — число, символизиращо съвършенството. Но Христос учи, че никога не трябва да се уморяваме да прощаваме. Не до седем пъти - казва Той, - а до седемдесет пъти по седем. ПХ 111.1

Тогава посочва истинската основа, върху която трябва да бъде изградено прощението, и опасността от поддържането на злопаметен дух. В притча Исус разказва за царската постъпка към служители, ръководещи делата на царството му. Някои от тях си присвояват сериозни парични суми, принадлежащи на държавата. Когато царят научава как са стопанисвали повереното им, заповядва да му доведат един, чиято сметка е дълг към господаря му за огромната сума от десет хиляди таланта. Той няма с какво да плати и съгласно обичая царят заповядва да бъде продаден с всичко, което притежава, за да получи сумите си. Но ужасеният човек се хвърля в краката му с думите: “Имай търпение към мен и ще ти платя всичко”. Развълнуван от състрадание, господарят на този слуга го освобождава и му опрощава дълга. ПХ 111.2

“Но тоя слуга, като излезе, намери един от служителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. За това служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница да лежи, докле изплати дълга. А служителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. Тогава господарят му го повика и каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за служителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докле изплати целия дълг.” ПХ 111.3

С тези подробности картината се допълва, но са без съответствие в своето духовно приложение. Вниманието не трябва да бъде отклонявано към тях. Представени са големи истини, върху които е нужно да размишляваме. ПХ 111.4

Дадената от този цар прошка представя Божието опрощение на всеки грях. Христос е представен чрез царя, който е състрадателен и прощава дълга на служителя си. Човекът е под проклятието на нарушения закон. Не му е възможно да се спаси сам и по тази причина Христос идва на този свят, облича Своята божественост с човешко естество и дава живота Си - Той, праведният, за неправедните. Отдава Себе Си за нашите грехове и на всяка душа предлага безвъзмездно изкупеното с кръв спасение. “У Господа е милостта и у Него е пълното изкупление” (Пс. 130:7).ПХ 111.5

Ето какво трябва да бъде основанието ни за упражняване на състрадание към нашите грешни братя. “Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго” (1 Йоан 4:11). “Даром сте приели - казва Христос - “даром давайте” (Мат. 10:8). ПХ 112.1

Когато в притчата длъжникът се моли за отсрочка с обещанието: “Имай търпение към мен и ще ти платя всичко”, присъдата се отменя. Целият дълг се заличава. И веднага след това му се дава случай да последва примера на господаря си, опростил целия дълг. Щом излиза, той среща един от своите служители, задлъжнял към него с малка сума. На него са му опростени десет хиляди таланта; а неговият длъжник трябва да му върне само сто пеняза. Получилият такава милост се отнася към служителя си по съвсем различен начин. Длъжникът отправя призив, подобен на този, който той сам е отправил към царя, но резултатът не е същият. Този, на когото така щедро е простено, не е милосърден и съчувствителен, не прилага оказаната към него милост в постъпката си към своя служител и отхвърля молбата за търпение. Малката сума, която му се дължи, е всичкото, което неблагодарният служител помни. Той изисква всичко, което според него му се полага. Накрая задейства присъда, подобна на онази, която тъй милостиво е отменена в негова полза. ПХ 112.2

Колко много днес проявяват същия дух. Когато длъжникът умолява господаря си за милост, няма истинска представа за големината на своя дълг. Не осъзнава своята безпомощност. Надява се, че ще се разплати сам. “Имай търпение към мене” - казва той - и ще ти платя всичко.” Така и мнозина очакват да заслужат Божието благоволение чрез собствените си дела. Не осъзнават своята безпомощност и не приемат Божията благодат като безвъзмезден дар. Опитват се да се развиват в собствената си правда. Сърцето им не е съкрушено и смирено от мисълта за греха им, но са взискателни и неумолими спрямо другите. Собствените им грехове срещу Бога, сравнени с греховете на братята им срещу тях, са като десет хиляди таланта спрямо сто пеняза - близо милион към едно; но се осмеляват да бъдат неумолими. ПХ 112.3

В притчата господарят вика немилостивия длъжник и “му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за служителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докле изплати целия дълг”. “Така - казва Исус - и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.” Този, който отказва да прости, отблъсква всяка надежда за прошка. ПХ 112.4

Поуката от тази притча не бива да се възприема неправилно. Божието прощение спрямо нас по никакъв начин не премахва необходимостта да Му се покоряваме. Духът на прощение спрямо ближните не ни освобождава от необходимостта да се подчиняваме на задълженията си. В молитвата, която Христос посочва на учениците Си, ги учи да казват: “Прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Мат.6:12). С това няма предвид, че за да бъдат опростени греховете ни, не трябва да изискваме справедливо полагащото ни се от нашите длъжници. Ако те не могат да платят, дори това да е резултат от неразумно стопанисване, не трябва да бъдат хвърляни в затвора, угнетявани или третирани грубо. Притчата не ни учи да насърчаваме леността. Божието слово заявява, че ако човек не иска да работи, не трябва и да яде (2 Сол. 3:10). Господ не изисква от трудолюбивия човек да подкрепя други в безделието. Мнозина живеят в затруднение и недоимък, защото пилеят време и не се стараят да помислят за нуждите си. И ако не поправят тези грешки, всичко, направено в тяхна полза, би било напразно. Но има и неизбежна бедност и наш дълг в такива случаи е да проявим нежност и състрадание към несретниците. Трябва да се отнасяме към другите така, както ние искаме да се отнасят с нас в обстоятелства, сходни на техните. ПХ 112.5

Чрез апостол Павел Светият Дух ни отправя следното увещание: “И тъй, ако има някоя утеха в Христос, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени. Не правете нищо от партизанство или щестлавие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус” (Фил. 2:1-5). ПХ 113.1

Не трябва обаче да се гледа небрежно на греха. Господ ни забранява да търпим злото сред братята ни: “Ако прегреши брат ти, смъмри го” (Лука 17:3). Грехът трябва да бъде наричан с истинското му име и напълно да се разкрива пред злосторника. ПХ 113.2

В своето напътствие към Тимотей ап. Павел пише под влиянието на Светия Дух: “Настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване” (2 Тим. 4:2). А до Тит пише: “Има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници... По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата” (Тит 1:10.13). ПХ 113.3

“Ако ти съгреши брат ти - казва Христос, - иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник” (Maт.18:15-17). ПХ 113.4

Нашият Господ ни учи, че разногласията между християни трябва да се уреждат вътре в църквата. Те не бива да се представят пред лишените от страх Божи. Ако някой християнин е онеправдан от братята си, нека да не се отнася до невярващи в някое съдилище. Нека да последва даденото от Христос наставление. Вместо да се опитва да си отмъсти, нека да се стреми да спаси брата си. Бог ще опази интересите на онези, които Го обичат и Му се боят. С вяра можем да поверим своя случай на справедливия Съдия. ПХ 113.5

Твърде често, когато многократно се извършват злини и злосторникът признава грешката си, на засегнатия му дотяга да прощава. Мисли си, че го е правил предостатъчно. Но Спасителят ясно ни казва как да се отнасяме с грешника. “Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му” (Лука 17:3). Не го считай недостоен за доверието ти. Замисли се за “себе си, да не би ти да бъдеш изкушен” (Гал.6:1). ПХ 113.6

Ако братята ти прегрешат, трябва да им простиш. Когато дойдат при теб, за да изповядват греховете си, не бива да казваш: „Не вярвам, че са достатъчно смирени. Не мисля, че преживяват своята изповед”. Какво право имаш да ги съдиш, като че ли можеш да четеш в сърцето? Божието слово казва: “Ако се покае, прости му. И седем пъти на ден ако ти съгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му” (Лука 17:3.4). И не само седем пъти, а седемдесет пъти по седем - точно толкова, колкото Господ се съгласява да ти прости. ПХ 114.1

Всичко дължим на Божията безвъзмездна милост. Милостта в завета повелява нашето осиновяване. Милостта на Спасителя осигурява нашето изкупление, нашето новорождение и възвеличаването ни до нивото ни на сънаследници на Христос. Затова нека и ние да проявяваме милост спрямо другите. ПХ 114.2

Не давайте на заблудилите се възможност да се обезсърчават. Не позволявайте фарисейска строгост да нарани брат ти. Бдете духът ви и сърцето ви да не бъдат управлявани и пропити от горчиви чувства. Нека тонът на гласа ви не издава и най-малка нотка на презрение. Ако изречете само една дума от себе си, ако покажете безразличие или проявите подозрение или недоверие, с това рискувате някоя душа да се съкруши. На такава душа е потребен брат със състрадателното сърце на по-големия ни Брат, за да се докосне до неговото човешко сърце. Накарайте го да почувствува силното и топло ръкостискане на съчувствителна ръка и да чуе шепота: “Нека да се помолим”. Бог ще даде и на единия, и на другия богат духовен опит. Молитвата ни съединява помежду ни и с Бога. Тя привлича Исус на наша страна и придава на изнемогващата, смутена душа нови сили, за да победи света, плътта и дявола. Молитвата осуетява атаките на Сатана. ПХ 114.3

Когато някой се отвърне от човешките си несъвършенства и съзерцава Исус, в характера му се осъществява божествено преобразяване. Духът на Христос, действащ върху сърцето, го оформя по свой образ. Нека вашият стремеж бъде възвисяването на Исус. Нека погледът ви бъде насочен към Божия Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29). И когато се включите в това дело, помнете, че “този, който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове” (Яков 5:20). “Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец” (Мат.6:15) не може да оправдае неумолимия дух. Този, който проявява немилост спрямо други, показва, че не е съучастник на Божията опрощаваща благодат. В Божието прощение сърцето на съгрешилия е привлечено близо до великото Сърце на безкрайната Любов. Потокът на Божието състрадание потича в душата на грешника, а от него - и в душите на други. Нежността и милостта, която Христос проявява в собствения Си превъзходен живот, ще бъдат забелязани у съучастниците на Неговата благодат. Но “ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов” (Римл. 8:9). Той е отчужден от Бога, годен само за вечна раздяла с Него. ПХ 114.4

Вярно е, че такъв човек може да е получил някога прощение, но немилостивият му дух показва, че сега отхвърля Божията прощаваща любов. Отделен от Бога, той изпада в същото състояние, в което е бил преди да му бъде простено. Отхвърлил е своето покаяние и греховете му остават върху него, като че никога не се е покайвал. ПХ 114.5

Но големият урок от притчата е заложен в противопоставянето между Божието състрадание и човешкото коравосърдечие. Божията опрощателна милост наистина трябва да бъде мерило за нас. “Не трябваше ли и ти да се смилиш за служителя си, както и аз се смилих за тебе?” ПХ 115.1

Не се прощава, защото прощаваме, а както прощаваме. Основата на всяка прошка се намира в незаслужената Божия любов, но чрез своето отношение към другите показваме дали сме усвоили тази любов. Затова Христос казва: “С каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери” (Мат.7:2). ПХ 115.2

Глава 18—ИЗЛЕЗ ПО ПЪТИЩАТА И ПО ОГРАДИТЕ

Глава 20—ПЕЧАЛБА, КОЯТО Е ЗАГУБА