Глава 29—ДА ПОСРЕЩНАТ МЛАДОЖЕНЕЦА

(Матей 25:1-13)

Христос седи с учениците Си на Елеонския хълм. Слънцето е залязло зад планините. Небесата са обагрени със сенките на вечерта. Ясно се вижда блестящо осветен като за празник дом. Светлината струи от отворите и една нетърпелива група чака, с което показва, че скоро трябва да се появи сватбена процесия. В много части на Изтока сватбените церемонии стават вечер. Младоженецът излиза да срещне невястата си и да я отведе в своя дом. На светлината на факли сватбеното шествие се отправя от бащиния дом на булката към този на младоженеца, където е приготвено угощение за поканените. Исус наблюдава група, очакваща появата на шествието, за да се присъедини към него. ПХ 196.1

Близо до дома на невястата сноват десет девици, облечени в бели дрехи. Всяка носи запален светилник и малък съд за масло. Всички нетърпеливо очакват младоженеца. Но той се бави. Минават час след час; бдящите се уморяват и заспиват. В полунощ се чува вик: “Ето, младоженецът иде; излезте да го посрещнете!”. Спящите, внезапно събудени, скачат на крака. Те виждат движещата се процесия, осветена от факли и развеселена от радостните звуци на музиката. Чуват гласа на младоженеца и гласа на невестата. Десетте девойки грабват светилниците си и припряно започват да ги приготвят, за да излязат. Но пет са пренебрегнали обичая да напълнят съдовете си с масло. Не са предвиждали толкова дълго забавяне и не са се подготвили за него. Нещастни, те се обръщат към по-мъдрите си спътнички: “Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват”. Но те вече са изпразнили допълнителното си масло в своите предварително почистени светилници и тъй като нямат излишно масло, отговарят: “Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете”. ПХ 196.2

Докато отиват да купят, процесията се придвижва и ги оставя назад. Петте девици, чиито светилници са запалени, се присъединяват към множеството, влизат в дома заедно със сватбарите и вратата се затваря. Когато неразумните девици стигат празничната зала, получават неочакван отказ. Господарят на празненството обявява: “Не ви познавам”. Те остават отвън, на пустата улица, в тъмнината на нощта. ПХ 196.3

Докато Христос наблюдава лицата, които чакат младоженеца, разказва на учениците Си историята на десетте девици, илюстрирайки чрез нея преживяването, което църквата ще има непосредствено преди Неговото второ идване. ПХ 196.4

Двете групи девици представляват две групи вярващи, изповядващи, че очакват завръщането на своя Господ. Наречени са девици, защото изповядват чистата вяра. Чрез светилниците е представено Божието слово. Псалмистът казва: “Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми” (Пс. 119:105). Маслото е символ на Светия Дух. Ето как е представен Духът в пророчеството на Захария: “Ангелът, който говореше с мене, се върна - казва той - и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си. И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник, цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му, и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата и едно от ляво й. И проговорих, та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой? (...) Тогава, отговаряйки, рече ми, като каза: Ето Господнето слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите (...) И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през две златни цеви изпразват из себе си маслото като злато? (...) Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят” (Зах. 4:1-14). ПХ 196.5

През златните цеви скъпоценното масло от двете маслинови дървета се излива в чашата на светилника и от там отива в златните светила, осветяващи светилището. Така се предава Неговият Дух от светините, които стоят в Божието присъствие, на човешки инструменти, посветили се на Неговото служене. Мисията на двамата помазаника е да споделят на Божия народ онази небесна благодат, която единствена може да направи Словото Му светилник на нозете и виделина на пътеката. “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите” (Зах. 4:6). ПХ 197.1

Десетте девици от притчата едновременно излизат да посрещнат младоженеца. И десетте имат светилници и съдове за масло. Известно време не се забелязва никаква разлика между тях. Така е и с църквата в момента точно преди Второто идване на Христос. Всички имат познание от Писанията. Всички са чули вестта за близкото приближаване на Христос и уверено очакват Неговото появяване. Но както е в притчата, така е и сега. Настъпва време на чакане, вярата се изпитва и когато се чуе викът: “Ето, младоженецът иде, излезте да го посрещнете”, мнозина ще бъдат неподготвени. Нямат масло в съдовете със светилниците си. Лишени са от Светия Дух. ПХ 197.2

Без Божия Дух познанието на Неговото слово няма стойност. Без Светия Дух теорията на истината не може да съживи душата, нито да освети сърцето. Можем да сме запознати със заповедите и обещанията на Библията, но ако чрез Божия Дух истината не проникне в сърцето, характерът няма да се преобрази. Без просветлението от Духа хората няма да са способни да различат истината от заблудата и ще попадат под изкусните изкушения на Сатана. ПХ 197.3

Хората, представени чрез неразумните девици, не са лицемери. Те уважават истината, застъпват са се за нея, привлечени са към вярващите, но не се предават на действието на Светия Дух. Не са паднали върху канарата Исус Христос и не са позволили да бъде съкрушено старото им естество. В тази група влизат също и слушателите, паднали на камениста почва. Те с готовност приемат словото, но пропускат да приложат принципите му. Влиянието му не е трайно. Духът въздейства върху сърцето на човека според желанието и съгласието му, присаждайки в него ново естество, но групата на неразумните девици се задоволява с повърхностни действия. Те не познават Бога. Не изследват характера Му; не поддържат общуване с Него. Затова не знаят как да Му се доверят, какво да направят, за да гледат към Него и да живеят. Тяхното поклонение се изражда в празна форма. “Те дохождат при тебе, както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат Твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им” (Езекил 33:31). Апостол Павел изтъква, че това ще е особената характеристика на живеещите точно преди Второто идване на Христос. Той казва: “В последните дни ще настанат усилени времена; защото човеците ще бъдат себелюбиви (...), повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му” (2 Тим. 3:1-5).ПХ 197.4

Това са хората групата, която по време на опасност вика “Мир и безопасност”. Те приспиват сърцата си във фалшива сигурност и ще бъдат небрежни към съществуващата опасност. Когато се пробудят от летаргията си, ще си дадат сметка за дълбоката си слабост и ще умоляват другите да запълнят недостига им; но в духовната област никой не може да запълни липсващото на другия. Божията благодат се предлага на всяка душа даром. Вестта на евангелието е прогласена: “Който е жаден, нека дойде. И който иска, нека вземе даром водата на живота” (Откр. 22:17). Характерът не може да се вземе от някого. Никой не може да вярва вместо друг. Никой не може да получи Духа вместо друг. Никой не може да даде на друг характера, който е плод от действието на Духа. “Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, ако бяха сред нея Ной, Даниил и Йов, те не щяха да избавят нито син, нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си” (Езек. 14:20). В моменти на криза характерът се разкрива. Когато решителният глас прогласи в полунощ: “Ето, младоженецът иде, излезте да го посрещнете” и спящите девици се събудят от дрямката си, става ясно кои са се приготвили за този случай. И двете групи са изненадани; но едната е подготвена за събитието, докато другата - не. Така и сега някакво внезапно, непредвидено нещастие, хвърлило душата в смъртна опасност, ще покаже дали действително вярваме в Божиите обещания. Ще стане явно дали душата е устояла чрез благодат. Голямото заключително изпитание на Божия народ идва в края на благодатното време, когато ще бъде твърде късно да се помогне на духовните нужди. ПХ 198.1

Десетте девици бдят в края на историята на тази земя. Всички твърдят, че са християни. Всички са призвани, получили са име и притежават светилник. Всички изповядват, че служат на Бога. Видимо очакват Христовото явяване. Но пет са неподготвени. Пет ще бъдат изненадани и смаяни, когато се намерят извън празничната зала. ПХ 198.2

В заключителния ден мнозина ще изискват достъп в Христовото царство, казвайки: “Ядохме и пихме пред Тебе и в нашите улици си поучавал”. “Господи, Господи, не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонихме, не в Твое ли име направихме много велики дела?”. Но отговорът е: “Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене” (Лука 13:26, 27; Мат. 7:22). В този живот те не са общували с Христос; затова не познават езика на небето и са чужденци за Неговата радост. “Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога освен Божият Дух” (1Кор. 2:11). ПХ 198.3

Най-скръбни от всички думи, стигали някога до тленно ухо, са осъдителните: “Не ви познавам”. Единствено общението на Духа, което сте пренебрегнали, може да ви слее с радостното множество на сватбеното празненство. В онова празненство не можете да участвате. Неговата светлина би паднала върху слепи очи, а мелодията му - върху глухи уши. Любовта и радостта й не биха могли да събудят никакъв акорд на радост в светски притъпеното сърце. Вие сте изключени от небето чрез собствената си непригодност за съдружие с него. ПХ 198.4

Пробуждането, причинено от вика: “Ето, младоженецът идва!” няма да може да ни приготви да го посрещнем. Тогава ще бъде твърде късно да вземем лампите си и да отидем да ги напълним. Не е възможно да изключим Христос от живота си тук на земята и да бъдем готови да се радваме на общуване с Него в небето. ПХ 199.1

Според притчата разумните девици имат резервно масло в своите съдове. През нощта на бдението светлината им гори с непомрачен пламък. В чест на младоженеца увеличава блясъка на осветлението си. Сияейки в тъмнината, тя спомага да се освети пътят към дома на младоженеца, към сватбеното празненство. ПХ 199.2

Така последователите на Христос трябва да излъчват светлина в тъмнината на света. Чрез Светия Дух Божието слово е светлина, когато става преобразяваща сила в живота на получателя. Чрез присаждане на принципите на словото Му в сърцата Светият Дух развива у хората съответните качества. Светлината на Неговата слава - Неговият характер - трябва да сияе и в последователите Му. Ето по този начин те са призовани да прославят Бога, да осветяват пътеката към дома на Младоженеца, към Божия град, към сватбената вечеря на Агнето. ПХ 199.3

Младоженецът се връща в полунощ в най-тъмния час. Така и Христос ще дойде в най-мрачния период от историята на тази земя. Дните на Ной и Лот дават представа за състоянието на света точно преди идването на Човешкия Син. Като говорят за това време, Писанията обясняват, че Сатана ще действа с всякаква сила и “с всичката измама на неправдата” (2 Сол. 2:9,10). Действието Му проличава ясно чрез бързо нарастващата тъмнина, многочислените заблуди, ереси и самоизмами на последните дни. Сатана запленява не само света, но изкушенията му нахлуват даже и в църквите, изповядващи името на нашия Господ Исус Христос. Постепенно голямото им отстъпление ще се изроди в гъст мрак като среднощния - дълбок и непроницаем. За Божия народ това ще бъде нощ на скръб, на плач, на гонение заради истината. Но в тази нощ на тъмнина ще свети Божията светлина. ПХ 199.4

Той кара “светлината да изгрее из тъмнината” (2Кор. 4:6). Когато “земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина” (Бит. 1 :2,3). Така и в нощта на духовната тъмнина Божието слово заявява: “Да бъде светлина”. Бог казва на Своя народ: “Стани, свети, защото светлина дойде за теб, и славата Господня те осия” (Ис. 60:1). ПХ 199.5

Тъмнина, дължаща се на неправилното разбиране на Бога, обгръща света. Хората губят познанието си за Неговия характер. Той е грешно разбиран и изопачаван. И точно по това време трябва да се прогласи вест, осветяваща с влиянието си и спасяваща със силата си. Неговият характер трябва да се извести. В тъмнината на света трябва да се разпръсне светлината на славата Му, светлината на Неговата доброта, милост и истина.ПХ 199.6

Това е делото, очертано от пророк Исая в думите: “Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно гласа си; издигни го, не бой се, кажи на Юдовите градове: Ето вашия Бог! Ето, Господ Йехова ще дойде със сила и мишцата Му ще владее за Него; ето, наградата Му е с Него и въздаянието Му пред Него” (Ис. 40:9, 10) ПХ 200.1

Очакващите идването на Младоженеца трябва да кажат на хората: „Ето вашия Бог”. Когато разнасяме из света последните лъчи на благодатната светлина и последната вест на милост, всъщност разкриваме любвеобилния характер на Бога. Божиите чеда са призвани да изявят Неговата слава. Собственият им живот и характер трябва да свидетелстват за онова, което Божията благодат е извършила в тях. ПХ 200.2

Светлината на Слънцето на правдата трябва да просияе в добри дела - в думи на истина и свято поведение. ПХ 200.3

Христос, Сиянието на славата на Отец, дойде на света като Негова светлина. Идва да представи Бога на хората, затова за Него е писано, че е помазан “със Светия Дух и със сила” и “обикаляше да прави благодеяния” (Деян. 10:38). В синагогата на Назарет Той казва: ,,Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година” (Лука 4:18, 19). Това е делото, което заръчва и на учениците Си. “Вие сте виделината на света - казва им. - Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата” (Мат. 5:14, 16). ПХ 200.4

Това е делото, описано от пророк Исая с думите: “Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти; правдата ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража” (Ис. 58:7, 8). ПХ 200.5

Така в нощта на духовна тъмнина Божията слава трябва да свети чрез Неговата църква, за да изправи съкрушените и да утеши оскърбените. Навсякъде около нас се чуват вопли на огорчение. На всяка стъпка има бедстващи и отчаяни. Наш дълг е да облекчаваме и намаляваме несгодите и трудностите в живота. ПХ 200.6

Практическата благотворителност има далеч по-голям резултат, отколкото само простото проповядване. Трябва да даваме храна на гладните, дрехи на дрипавите и подслон на бездомните. Призвани сме да сторим повече от това. Само любовта на Христос може да удовлетвори потребностите на душата. Ако Христос пребъдва в нас, сърцата ни ще бъдат изпълнени с божествено съчувствие. Запечатаните извори на ревностната, христоподобна любов ще се разтворят. ПХ 200.7

Бог призовава не само да даряваме с необходимото нуждаещите се, но и да проявяваме бодро изражение, обнадеждаващи думи, приветливо ръкостискане. Когато изцелява болните, Христос полага ръцете Си върху тях. Така и ние трябва да влезем в близък допир с онези, които се стремим да облагодетелстваме. ПХ 200.8

Мнозина са останали без надежда. Върнете им слънчевата светлина. Мнозина са изгубили смелостта си. Насърчавайте ги с думи. Молете се за тях. Има такива, които се нуждаят от хляба на живота. Четете им от Божието слово. Мнозина страдат от душевна болест и до тази рана не може да се докосне никакъв земен балсам, нито лекар може да я излекува. Молете се за тези души, заведете ги при Исус. Разкажете им, че има балсам в Галаад, а също и лекар. ПХ 201.1

Светлината е благословение, вселенско благословение, изливащо съкровищата си върху неблагодарни я, нечист и безнравствен свят. Така е със светлината на Слънцето на Правдата. Целият свят, обгърнат от тъмнината на греха, на горестта и болката, трябва да бъде просветен с познанието за Божията любов. Светлината, грееща от небесния престол, не трябва да бъде изключвана от никоя секта, ранг или класа от хора. ПХ 201.2

Вестта на надежда и милост трябва да се занесе до краищата на земята. Всеки, който иска, може да се протегне, да се хване за Божията сила и да се примири с Него. Тогава ще може да живеем в мир. Езичниците не трябва да са обвити в среднощен мрак. Тъмнината трябва да изчезне пред ярките лъчи на Слънцето на правдата. Силата на ада е победена. ПХ 201.3

Никой не може да даде онова, което сам не е получил. В Божието дело човешкият елемент не може да сътвори нищо. Никой не може чрез собствени усилия да стане носител на светлина за Бога. Скъпоценното масло, отвеждано от небесните вестители в златните цеви и от там - в светилата на светилището, произвежда постоянно ярка и грееща светлина. Непрестанно протичащата към човека Божия любов го прави способен да разпръсква светлина. Златното масло на любовта тече даром в сърцата на всички, съединени с Бога чрез вяра, за да изгрее отново в добри дела, в реално, сърдечно служене. ПХ 201.4

Във великия и неизмерим дар на Светия Дух се съдържат всички запаси на небето. Богатствата на Неговата благодат не текат към земята до хората не защото Бог налага ограничения. Ако всички отворят сърцата си, за да го приемат, ще се изпълнят с Неговия Дух. ПХ 201.5

Привилегия на всяка душа е да бъде жив канал, чрез който Бог да предава на света съкровищата на Своята благодат, неизследимите богатства на Христос. ПХ 201.6

Няма нищо по-желано за Христос от действените хора, които да горят от желание да представят на света Неговия Дух и характер. Няма нищо, от което светът да се нуждае повече, отколкото от изявяването на любовта на Спасителя пред човечеството. Цялото небе чака за проводници, откъдето да се излее святото масло, за да бъде радост и благословение за човешките сърца. ПХ 201.7

Христос приготвя всичко възможно, за да бъде църквата Му преобразено тяло, просветено със светлината на света чрез притежание на славата на Емануил. Негово намерение е всеки християнин да бъде обграден с една духовна атмосфера на светлина и мир. Той копнее да разкриваме собствената Му радост в своя живот.ПХ 201.8

Пребъдването в Духа ще се покаже чрез изливането на небесна любов. Небесна пълнота ще тече през посветения сътрудник, за да се предаде на другите. ПХ 202.1

Слънцето на правдата носи “изцеление в крилата Си” (Мал. 4:2). Така от всеки истински ученик трябва да се разпръсква оживотворяващо влияние, което ще даде смелост, помощ и истинско изцеление. ПХ 202.2

Религията на Христос е нещо повече от прощението на греха.Тя означава заличаване на греховете ни и попълване на празнотата с добродетелите на Светия Дух. Означава божествено озарение и радост в Бога. Означава сърце, освободено от себичност и благословено с пребъдващото присъствие на Христос. Душата, в която царува Христос, е чиста и свободна от грях. Славата, пълнотата, цялостта на евангелския план се изпълнява в живота. Приемането на Спасителя донася съвършен мир, съвършена любов, съвършена увереност. Красотата и прелестта на Христовия характер, разкрит в живота, свидетелства, че Бог наистина е изпратил Своя Син в света, за да бъде Негов Спасител. ПХ 202.3

Христос не моли последователите Си да се стремят да светят. Той казва: “Нека светлината ви да свети”. Ако сте получили Божията благодат, светлината е във вас. Отмахнете препятствията и Господнята слава ще се разкрие. Светлината ще грее, за да проникне и разпръсне тъмнината. Не можете да не светите в обсега на своето влияние. ПХ 202.4

Разкриването на Божията слава в човешка форма ще доведе небето толкова близо до хората, че красящото вътрешността на храма великолепие ще се види във всяка душа, в която Спасителят обитава. Хората ще бъдат запленени от славата на пребъдващия Христос. И мнозинството спечелени по този начин човешки души за Бога ще въздигнат към великия Дарител химни на благодарност и възхвала. ПХ 202.5

“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе и славата Господня те осия” (Ис. 60:1). Тази вест е определена за онези, които излизат да посрещнат Младоженеца. Христос идва със сила и с голяма слава. Идва в Своята слава и в славата на Своя Отец. Идва, придружен от всички свети ангели. Когато целият свят е потопен в мрак, в жилищата на светиите ще има светлина. Те ще уловят първата светлина от Неговото второ явяване. Неопетнената светлина ще грее от Христовото величие и Изкупителят ще бъде приветстван от всички Свои служители. Докато нечестивите бягат от присъствието Му, последователите Му ще се радват. Съсредоточвайки погледа си в далечината и съзерцавайки връщането на Спасителя, патриархът Йов казва: “Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец.” (Йов 19:27). За верните Си последователи Христос е всекидневен сътрудник и съкровен Приятел. Те живеят в тясна връзка, в постоянно общение с Бога. Господнята слава ги осиява. В тях се отразява светлината от познанието на Божията слава в лика на Исус Христос. Сега се радват в непомрачените лъчи на блясъка и славата на Царя в Неговото величие. Подготвени са за общението на небето, понеже имат небето в сърцата си.ПХ 202.6

С изправени глави, огрени от ярките лъчи на Слънцето на Правдата, радостни, че изкуплението им е наближило, те излизат да посрещнат Младоженеца с думите: “Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси” (Ис. 25:9). “И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашия Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила (...) И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето”. “Той е Господ на господарите и Цар на царете; и ония, които са с Него, са призвани, избрани и верни” (Откр. 19:6-9; 17:14).ПХ 203.1

*****