Сред хората, които слушат Христовото учение, има много фарисеи. Те забелязват с презрение как малка част от слушателите Му разпознават в Него Месията. И се питат как този непретенциозен учител би могъл да издигне Израел до универсално господство. Как без богатства, власт и почит, ще основе новото царство? Христос чете мислите им и дава отговор:ПХ 29.1

„На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?” В земните царства няма нищо, което да послужи за сравнение. Никое гражданско общество не може да Му послужи като символ. „То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята; но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици” (Марк 4:30-32).ПХ 29.2

Зародишът в семето расте благодарение на жизнения принцип, заложен в него от Бога. Растежът му не зависи от ничия човешка сила. Така е и с Христовото царство. То е ново създание. Неговите принципи на развитие са противоположни на тези, които управляват царствата в този свят. Земните царства господстват чрез физическа сила, поддържат властта си чрез война. Основателят на новото царство е Принцът на мира. Светият Дух представя земните царства чрез символа на свирепи, хищни зверове; а Христос е „Божият Агнец, който поема греха на света” (Йоан 1:29). В Неговия план за управление няма място за брутална сила, която да насилва съвестта. Юдеите очакват Божието царство да бъде установено по същия начин, както се случва със земните царства. За да се установи правда, те прибягват до външни мерки. Съставят планове и методи. Но Христос внедрява принцип. Насаждайки истината и правдата, Той противодейства на греха и беззаконието.ПХ 29.3

Докато Исус изговаря тази притча, синапът се вижда надлъж и нашир наоколо, извисен над тревата, полюляващ клоните си във въздуха. Птици прехвръкват от клонче на клонче и пеят сред короната от листа. А семето, от което това голямо дърво е поникнало, е сред най-малките от всички. Най-напред пуска нежен стрък, но в него има огромен потенциал и то расте и се разлиства, докато стигне сегашния си ръст. Така и Христовото царство в началото изглежда скромно и незначително. Сравнено със земните царства то е най-малкото от всички. Управниците на този свят се присмиват на изявлението на Христос, че е Цар. Въпреки това в могъщите истини, предадени на Неговите последователи, царството на евангелието притежава божествен живот. И колко бърз е растежът му, колко широкообхватно е влиянието му! ПХ 29.4

Когато Исус разказва тази притча, има само неколцина галилейски селяни, които да представляват новото царство.ПХ 29.5

Тяхната бедност и малобройност отново и отново се изтъкват като причина хората да не се свързват с тези простовати рибари, следващи Христос. Но синаповото семе ще расте и ще разпростре клоните си по целия свят. Когато земните царства, чиято слава изпълва човешките сърца, преминат, Божието царство ще остане — като могъща и всестранна сила.ПХ 29.6

Така и делото на благодатта в сърцето е малко в началото. Изговорена дума, лъч светлина, огрял душата, упражнено влияние, което поставя началото на нов живот - кой може да измери резултатите от всичко това?ПХ 30.1

Притчата за синаповото зърно илюстрира не само растежа на Христовото царство, но и повтаря представения опит във всеки етап от разрастването му. За Своята църква във всяко поколение Бог има специална истина и специална мисия. Истината, скрита от мъдрите и разсъдливите в света, е изявена на смирените и чистите по детски. Тя призовава към саможертва. Пред нея стоят битки, които да води, и победи, които да печели. От самото начало нейните застъпници са малко. Срещу нея има съпротива и презрение от страна на светските големци и приспособилата се към света църква. Вижте Йоан Кръстител, предтечата на Христос, застанал сам, изобличаващ гордостта и формализма на юдейската нация. Погледнете първите носители на евангелието в Европа. Колко неясна, колко безнадеждна изглежда мисията на Павел и Сила, двамата майстори на шатри, които заедно със спътниците си се качват в Троада на кораба за Филипи. Вижте „възрастния Павел” в окови, проповядващ за Христос в бастиона на императорите. Погледнете малките общества от роби и селяни, влезли в борба с езичеството на императорския Рим. Вижте Мартин Лутер, противопоставящ се на онази могъща църква, която е шедьовър на светската мъдрост. Вижте колко твърдо държи на Божието слово пред императора и папата, заявявайки: „Ето моето становище. Не мога да постъпя по друг начин. Бог да ми е на помощ”. Ето го и Джон Уесли, проповядващ за Христос и за Неговата правда в среда на формализъм, похот и поквара. Този обременен със злочестините на езическия свят човек се моли за привилегията да занесе на тези хора Христовата вест на любов. Чуйте отговора на свещеничеството: „Седни, млади момко. Когато пожелае да обърне езичниците, Бог ще го направи без твоята или нашата помощ”.ПХ 30.2

Великите водители на религиозната мисъл от това поколение възхваляват и издигат паметници на засявалите семето на истината през изминалите векове. Не се ли отвръщат мнозина от това дело, като потъпкват развитието на стръковете от същото това семе днес? Древният вик се повтаря: „Ние знаем, че на Моисей Сам Бог е говорил, а Този не знаем откъде е” (Йоан 9:29). Както и в по-ранните векове, специалните истини за това време не са открити на свещеническите власти, но за мъже и жени, които не са твърде образовани или твърде мъдри, за да вярват в Божието слово.ПХ 30.3

„Понеже, братя, вижте какви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; Бог избра също така немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог. Да! И онези, които ги няма, за да унищожи тези, които ги има” (1 Кор.1:26-28); „…за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1 Кор.2:5).ПХ 30.4

В това последно поколение притчата за синаповото семе трябва да послужи като сигнал и да бъде триумфално изпълнена. Малкото семе ще стане дърво. Последната вест на предупреждение и милост ще достигне до всеки „народ, племе и език” (Откр.14:6-14), „за да вземе измежду тях хора за Своето име” (Деян.15:14; Откр.18:1). И земята ще бъде озарена от Божията слава.ПХ 31.1

Глава 4—ПЛЕВЕЛИ

Глава 6—ДРУГИ ПОУКИ ОТ СЕИТБАТА НА СЕМЕТО