Първото идване на Христос съвпада с трескав стремеж към сближаване със света. Хората предпочитат временното пред вечното, настоящите сделки пред изискванията на бъдещето. Те приемат фантазиите за действителност и действителността - за фантазия. Не съзират чрез вяра невидимия свят. Сатана им представя нещата от този живот като най-привлекателни и всеобхватни и те следват неговите изкушения. ПХ 176.1

Христос идва да промени този ред на нещата. Той се стреми да развали магията, впримчваща и заслепяваща хората. В поучението Си се старае да уреди изискванията на небето и земята, да отвърне човешките мисли от настоящето и да ги насочи към бъдещето. Призовава жадуването и гонитбата на временни неща да се прекрати и да помислят за вечността си. ПХ 176.2

“Някой си богаташ - казва Той - имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.” Богаташът оставя цялото си имущество в ръцете на този служител, но той се оказва неверен и господарят е убеден, че системно е ограбван. Затова решава да не го държи вече на службата му и да изиска проверка на сметките му. “Какво е това, що слушам за тебе? - казва той - Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш да бъдеш вече настойник.” При вероятността за предстоящо уволнение настойникът вижда три възможности за избор. Ще трябва да работи, да проси или да гладува. Ето защо си казва: “Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сили да копая, да прося ме е срам. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. И тъй като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро, та пиши петдесет. После каза на другия: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Каза му: Вземи записа си и пиши осемдесет”. Този неверен служител прави другите съучастници в своето нечестие. Той маи господаря си, за да облагодетелства тях, а те, приемайки предложените придобивки, поема и задължението да го приемат като приятел в домовете си. ПХ 176.3

“И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил.” Светският човек възхвалява остроумието на измамилия го. Но похвалата на богаташа не е като Божията похвала. Христос не хвали неверния настойник, а Си послужи с добре познат случай, за да онагледи поуката, която иска да предаде. “Спечелете си приятели посредством неправедното богатство - казва Той, - та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.” ПХ 176.4

Фарисеите укоряват Спасителя, че общува с бирници и грешници. Но Неговият интерес към тях не е по-малък, а и усилията Му да им помогне продължават. Той вижда, че службата им ги въвежда в изкушение. Обградени са от примамки, водещи ги към злото. Първата грешна стъпка е лесна и въвличането в по-голямо нечестие и престъпления е бързо. Христос с всевъзможни средства се стреми да ги спечели за по-възвишени цели и по-благородни принципи. Това е намерението Му в историята на неверния настойник. Сред бирниците има подобен на представения в притчата случай и в описанието на Христос те разпознават собствените си прояви. Вниманието им е приковано и от представата им на непочтените им постъпки и мнозина от тях си извличат поука за духовната истина. ПХ 176.5

Притчата е отправена пряко към учениците. На тях най-напред е даден квасът на истината и чрез тях тя трябва да стигне и до други. Първоначално учениците не разбират голяма част от Христовото поучение и често изглежда така сякаш беседите Му са почти забравени. Но под влиянието на Светия Дух тези истини се съживяват и учениците ги изнасят живо пред новопокаяните, които се прибавят към църквата. ПХ 177.1

Спасителят говори и на фарисеите. Не Го напуска надеждата, че могат да доловят убедителната сила на Неговите думи. Мнозина са вече дълбоко убедени и щом чуят истината под въздействието на Светия Дух, доста от тях приемат Христос. ПХ 177.2

Фарисеите се опитват да Го злепоставят с обвинението, че дружи с бирници и грешници. Сега Той обръща укора към Своите обвинители. Посочва познатата сцена с бирниците, представяйки им техния начин на действие, и им показва единствения път, по който могат да изкупят грешките си. ПХ 177.3

Господарските блага са поверени на неверния му настойник за благотворителни цели, но той ги използва за себе си. Така се случва и с Израел. Бог избира Авраамовото потомство. Със силна ръка Той го освобождава от робството в Египет. Прави го пазител на свещената истина за благословение над целия свят. Поверява му живите светини, за да споделя светлината с другите. Но Неговите настойници използват тези дарби, за да се обогатят и възвисят. ПХ 177.4

Изпълнените с високо мнение за себе си и собствена правда фарисеи злоупотребяват с благата, взети назаем от Бога, за да се използват за Негова прослава. ПХ 177.5

Служителят в притчата не взима никакви мерки за бъдещето. Той използва за себе си благата, поверени му за добруването на другите, но мисли само за настоящето. Когато настойничеството се отнема от него, той няма да има нищо, което да нарече своя собственост. Благата на господаря му са още в неговите ръце и той решава да ги използва така, че да се подсигури срещу бъдещия недоимък. За тази цел се налага да действа по нов план. Вместо да трупа за себе си, трябва да раздава на другите. Така би могъл да си осигури приятели, които да го приемат, когато загуби длъжността си. Така става и с фарисеите. Настойничеството скоро им се отнема и те трябва да помислят за бъдещето. Могат да облагодетелстват себе си, само търсейки доброто за другите. Божиите дарби могат да послужат за осигуряване на вечността единствено когато се споделят с другите в сегашния живот. ПХ 177.6

След като разказва притчата, Христос казва: “Човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината”. Тоест, мъдрите невярващи показват повече мъдрост и усърдие в служенето за себе си, отколкото изповядващите чеда на Бога - в служенето си за Него. Така бе по времето на Христос. Така е и сега. Погледнете живота на мнозина, които твърдят, че са християни. Господ ги е надарил със способности, сила и влияние; поверил им е пари, за да могат да Му бъдат сътрудници във великото дело на изкупление. Всички Негови дарби трябва да се използват за благословение на човечеството, за подпомагане на страдащи и нуждаещи се. Трябва да храним гладните, да обличаме дрипавите, да се грижим за вдовицата и сирачето, да съчувстваме на наскърбените и съкрушените. Не е Божия воля да съществува в света широкоразпространената нищета. Господ никога не е възнамерявал някой човек да живее в лукс, докато децата на други да плачат за хляб. Средствата, които са повече от насъщните житейски нужди, са поверени на човека, за да върши добро, за да е благословение за човечеството. Господ казва: “Продайте имота си и давайте милостиня” (Лука 12:33). Бъдете, “щедри, съчувствителни” (1Тим. 6:18). “Когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи” (Лука 14:13). “Развързвай несправедливите окови”, “разслабвай връзките на ярема”, “пускай на свобода угнетените”, “счупвай всеки хомот”, “разделяй хляба си с гладния”, “въвеждай в дома си сиромаси без покрив”. “Когато видиш голия, облечи го.” “Насищай наскърбената душа” (Ис. 58:6, 7, 10). “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марк 16:15). Това са Господни повели. Но така ли постъпва мнозинството от наричащите се християни? ПХ 177.7

Уви, колко много обсебват Божиите дарби! Колко са прибавящите къща до къща и нива до нива. А и колко са пропиляващите парите си за удоволствия, за чревоугодничество, за екстравагантни жилища, мебели и облекла. Хората са потопени в нищета и престъпления, болести и смърт. Мнозина умират без състрадание; без дума или дело на съчувствие. ПХ 178.1

Хората са виновни за ограбването на Бога. Егоистичното използване на средствата лишава Господ от славата, която трябва да се върне към Него чрез облекчаването на страдащото човечество и спасението на души. Те обсебват поверените от Него блага. Бог обявява: “Аз, като се приближа при вас за съдба, бързо ще заявя против (...) ония, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против ония, които онеправдават чужденеца (...) Ще краде ли човек Бога? Вие обаче Ме крадете. Обаче думате: В какво Те крадем? В десятъците и приносите. Вие сте наистина проклети, защото вие, да, целият тоя народ Ме крадете” (Мал. 3:5, 8, 9). “Дойдете сега, вие, богатите, (...) богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. 3латото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас (...) Вие сте събирали съкровища в последните дни (...) Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато. Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите” (Яков 5:1-3, 5, 4). От всеки ще се изисква да дава сметка за поверените му дарби. В деня на заключителния съд натрупаните богатства на хората няма да им бъдат от полза. Те не притежават нещо, което да нарекат свое собствено. ПХ 178.2

Онези, които прекарват живота си в трупане на богатства, проявяват по-малко мъдрост, по-малко благоразумие и предвидливост за бъдещото си благоденствие, отколкото неверният настойник - за земното си благосъстояние. Изповядващите светлината чеда са достатъчно мъдри. По повод на тях пророкът обявява във видението си за великия съден ден: “Човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята” (Ис. 2:20-21). ПХ 178.3

“Спечелете си приятели посредством неправедното богатство - ¬казва Христос, -та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища”. Бог, Христос и ангелите подкрепят отчаяните, страдащите и грешните. Отдайте се на Бога за това дело, използвайте дарбите Му за тази цел и ще встъпите във връзка с небесните същества. Вашето сърце ще тупти в съгласие с техните. Ще се уподобите по характер с тях. За вас тези обитатели на вечните обиталища няма да са чужденци. Когато земните неща преминат, стражите на небесните дворове ще ви приветстват с добре дошли. ПХ 179.1

Средствата, използвани за благословение на другите, ще се възвърнат. Правилно употребените богатства ще извършат голямо добро. Души ще бъдат спечелвани за Христос. Този, който следва Христовия план на живота, ще види в Божиите дворове онези, за които е работил и се е жертвал на земята. Изкупените с признателност ще си спомнят за посредниците в тяхното спасение. Скъпоценно ще е небето за верните в делото за спасение надуши. ПХ 179.2

Поученията от тази притча са предназначени за всички. Всеки ще бъде държан отговорен за дадената му от Христос благодат. Животът е твърде важен, за да се остави да бъде обсебен от временни или земни неща. Господ желае да споделяме с другите онова, което Вечният и Невидимият ни е връчил. ПХ 179.3

Всяка година милиони и милиони човешки души преминават във вечността и загиват без да са предупредени. В променливия ни живот час след час пред нас се откриват възможности да достигнем до тях и да ги спасим. Тези възможности постоянно идват и си отиват. Бог желае да не ги пропускаме, а да дадем максималното от себе си. Дни, седмици и месеци минават, имаме винаги един ден, една седмица, един месец по-малко, в които да вършим делото си. Най-много още няколко години и ще се чуе гласът, на когото не можем да не отговорим, който ще изиска от нас: “Дай сметка за настойничеството си”. ПХ 179.4

Христос призовава всеки да помисли. Направете си честна равносметка. Поставете на едната страна на везните Исус, което означава вечно съкровище, живот, истина, небе и радостта Му от изкупените души. На другата страна поставете - всяко изкушение, което светът предлага. На едната страна поставете загубата на собствената си душа и душите, за които можете да бъдете посредник за спасение; на другата - за себе си и за тях - живот, който ще бъде измерен според този на Бога. Претеглете времето и вечността. Докато сте заети с това, вслушайте се в гласа на Христос, казващ: “Какво се ползва човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?” (Марк 8:36). ПХ 179.5

Бог желае да направим избора си не за земните, а за небесните неща. Разкрива пред нас възможностите за един небесен влог и насърчава и най-възвишените ни цели с уверението за най-доброто съкровище. Той обявява: “Ще направя човека да е по-скъп от чисто злато, да, хората да са по-скъпи от офирското злато” (Ис. 13:12). Когато богатствата, които молец изяжда и ръжда разяжда, ще са отнесени, Христовите последователи ще могат да се радват на небесното си съкровище, на нетленни богатства. ПХ 179.6

По-добро от всяко светско приятелство е приятелството на Христовите изкупени. По-добро от правото и на най-благородния палат на земята е правото на домовете, които Спасителят е отишъл да ни приготви. И по-добри от всички думи на земна похвала ще бъдат думите на Спасителя към верните Му служители: “Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Мат. 25:34). ПХ 180.1

На разпилявалите благата Му Христос все още дава възможност да си осигурят дълготрайни богатства. Той казва: “Давайте и ще ви се дава”, “Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда” (Лука 6:38; 12:33). “На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай (...) да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който да бъде добра основа за бъдещето, за да се хванат за истинския живот” (1 Тим. 6:17-19). ПХ 180.2

Нека тогава вашите притежания ви изпреварят в небето. Поставете съкровищата си пред Божия престол. Осигурете си право върху неизследимите Христови богатства. “Спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.”ПХ 180.3

ПРЕХВЪРЛЕНИЯТ ТАЛАНТ

Глава 27—КОЙ Е МОЯТ БЛИЖЕН?